Аквиторът — яздеше до мага Корло — се обади:
— Мислех си. За магията, която използвате. Не бях чувала за чародейство, което отнема волята на жертвите си, което прониква в умовете им.
— Не съм изненадан — изсумтя той. — Тук, в тези затънтени земи, цялата магия е груба и грозна. Няма финес, липсва изтънченост в боравенето със силите. В тази ваша страна повечето врати са затворени. Съмнявам се да е имало някакви нововъведения в науката за чародейството през последните десет хиляди години.
— Благодаря за възхитителния коментар, Корло. Може би ще се опитате да обясните нещата на едно невежо лице като мен.
Той въздъхна.
— Откъде да започна?
— От манипулирането на човешките умове.
— Мокра. Това е името на лабиринта.
— Хм. Да се върнем по-назад. Какво е „лабиринт“?
— Дори и този отговор няма да е лесен. Път на магия. Силите, които властват над цялото съществувание, имат различен облик. Което значи, че…
— Различен облик. Както са различни Крепостите ли?
— Крепостите. — Той поклати глава. — Да седите във фургон с квадратни колелета и да се хвалите колко гладко вози. Това са Крепостите, Аквитор. Те са създадени в един отдавна изчезнал свят, свят, в който силите са били по-груби, по-диви, стихийни. Виж, лабиринтите са добре напаснати.
— С това не ми помагате много, Корло.
Магът се почеса по брадата.
— Проклети бълхи. Добре. Пътища на магия със специфичен облик. Сходни и противоположни сили. Нали? Противоположните сили се отблъскват, докато сходните се държат заедно, разбираш ли. Също като водата в една река, всичко тече в една посока. Вярно, има въртопи, вирове и прочие. Но всичко рано или късно продължава надолу. За тези въртопи ще говоря по-късно. Тъй че лабиринтите са въпросните реки, само че не можеш да ги видиш. Течението е невидимо и това, което можеш да видиш, е само резултатът. Понаблюдавай тълпа, събрана на някой площад, и ще видиш как умовете на всички като че ли се сливат в едно. Бунтове, публични екзекуции или боеве, всичко това са податки за Мокра, те са това, което можеш да видиш. Но един маг, който е намерил път в лабиринта на Мокра, може да проникне по-надълбоко, в дълбините на тази вода. Всъщност магът може да скочи в нея и да заплува с течението. Да намери плитчина и да излезе на място различно от онова, от което е започнал.
— Значи когато казвате „пътека“, го разбирате във физически смисъл.
— Само ако предпочетеш да я използваш така. Но примерът с Мокра не е добър — в повечето случаи плитчините не те довеждат доникъде. Защото е чародейство на ума, а умът е много по-ограничен, отколкото си мислим. Да вземе Мийнас — това е друг лабиринт. Обликът му е свързан със сенки и илюзия, рожба е на Тир, лабиринта на Светлина. Отделни, но свързани. Отвориш ли лабиринта на Мийнас, можеш да пътуваш през сенки. Невидимо и бързо почти колкото мисълта. А илюзиите, виж, те показват родство с Мокра, защото е вид манипулиране на ума или поне на възприятието, посредством умело преобразуване на светлина, сянка и мрак.
— Тайст Едур прилагат ли този Мийнас? — попита Серен.
— Ммм, не. Не бих казал. Техният лабиринт по принцип е недостъпен за човешките същества. Куралд Емурлан. Той е Сянка, но Сянка по-скоро като Крепост, отколкото като лабиринт. Освен това Куралд Емурлан е разбит. На късове. Тайст Едур могат да достигат само до един такъв фрагмент и нищо повече.
— Добре. Мокра, Мийнас и Тир. Други има ли?
— Много, момичето ми. Рашан, Рюз, Теннес, Гугла…
— Гугла. Тази дума използвате в проклятията си, нали?
— Да. Това е лабиринтът на Смърт. Името на самия бог. Но за лабиринтите има и нещо друго. Те могат да са селения, цели светове. Минеш ли през прага, можеш да се озовеш в земя с десет луни в небето и звезди и съзвездия, които не си виждала никога преди. Места с две слънца. Или места, населени с духовете на мъртвите — макар че ако минеш през портите на селението на Гуглата, никога не се връщаш. Или не би трябвало, по-точно. Все едно, магът намира лабиринт, подходящ за неговата или нейната натура, вроден афинитет, ако предпочиташ. И след достатъчно изучаване и упражнение откриваш начини да проникваш в него, да боравиш със силите, които са в него. Някои хора, разбира се, са родени с естествен талант, което означава, че не им се налага да се трудят толкова упорито.
— Значи вие прониквате в този Мокра и това ви вкарва в умовете на други хора.
— Донякъде. Възползвам се от наклонностите им. Размътвам водата един вид, или я запълвам с плашещи сенки. Тялото на жертвата върши останалото.