Но магията заговори с друг глас.
Вихрещите се стълбове прах се извисиха към небесата с пронизителен вой, вятърът запищя така силно, че и едури, и ледерии започнаха да се присвиват от бесния му напор.
Белият ледерийски огън изригна нагоре в стена от едва обуздан хаос.
Трул едва успя да си поеме дъх. Видя как един злочест гарван прелетя по погрешка над мъртвото поле, завъртя се във въздуха и тупна в пръстта — първата жертва за този ден. Жалък предвестник. Не — хиляда. Десет хиляди гарвани, зашеметени от стихията и сипещи се от небето като черен дъжд.
Стълбовете се наклониха, олюляха се и се понесоха напред.
И започнаха да падат.
Внезапен порив на вятър отзад зашиба в гърба Трул и воините, носеше благословена влага.
Огромните вихрещи се стълбове падаха дълго.
Духовете-сенки полетяха ниско над земята като тъмен порой. Удинаас усещаше страха, който ги беше обзел, и злата принуда, която ги тласкаше напред. „Обречени жертви.“ Твърде рано бе за атака. Щяха да се озоват под сблъсъка на магията.
Колоните от прах рухваха, вълната от ледерийски огън се издигаше като стена, за да ги пресрещне. Пернатата вещица изсъска:
— Празната крепост. Най-чистата сила на ледериите. Блудния да ме вземе, усещам я!
— Няма да стигне — промълви Удинаас.
Застанала на позиция с Кралския батальон, Преда Унутал Хебаз видя как помръкна слънчевата светлина, щом рухващите стълбове надвиснаха над войнишките редици. Мъжете и жените около нея крещяха, но не можеше да ги чуе през оглушителния рев на приближаващата се прах.
Ледерийският ритуал изведнъж бе отприщен, храчещият съскащ огън се понесе над главите на присвилите се войнишки редици, закипя и забълва нажежена пяна нагоре, за да пресрещне падащите стълбове.
Земята се разтресе, по склоновете запълзяха цепнатини, а откъм цитаделата Бранс отекна глух стон. Тя успя да се обърне назад, докато ударната вълна я събаряше на земята. Видя, колкото и невъзможно да беше, как езерото до цитаделата се надигна нагоре в грамада от кална вода и пяна. Видя — докато предната стена на цитаделата се огъваше навътре и се откъртваше от страничните кули — как пръстта изригва на гейзери и отлита назад в издуващ се тъмен облак.
Източната кула се разлюля и изхвърли мангонелата и цялата обслужваща я батарея. И мага — Джирид Атаракт. Всичко полетя към земята.
Западната кула се люшна назад, огромните каменни блокове в основата й се разместиха и тя се сгромоляса сред облак отломки. Магът — Насон Метуда — изчезна сред тях.
Унутал се вторачи нагоре.
И видя как белият огън се пръсна. Видя как прашните стълбове се врязаха в него и пометоха от пътя си ледерийската магия.
Един удари в ядрото на Батальона на търговците, тъмната прах се изду, обхвана го и с грохот продължи напред срещу хълма.
За миг не виждаше нищо, а в следващия стълбът отново започна да се събира. Но вече се бе превърнал в нещо друго. Вече не прах се виеше на огромна спирала нагоре, а живи войнишки тела.
Плътта им почерняваше пред очите й като гниеща леш.
Те пищяха, а силата ги вдигаше към небесата, пищяха, а плътта им се пръскаше. Пищяха…
Сянката над Унутал Хебаз се сгъсти.
И тя затвори очи.
Бясно завихрен, един къс от ледерийската магия се отскубна от рухващия стълб, плъзна се ниско и заора кървава бразда през ядрото на воините меруди на хиляда крачки вляво от Трул.
Всички погинаха на място сред стена от червена мъгла.
Белият огън, вече оплискан с розово, се затъркаля през гъмжилото воини към К’риснан от другата страна. Младият заклинател вдигна ръце, за да се опита да го спре, но магията го погълна.
Когато огънят се смали, затихна и се разпръсна, младия К’риснан вече го нямаше, както и воините Едур, които се бяха оказали твърде близо. Земята бе почерняла и нацепена.
От другата страна отново се надигаха колони, пълни с въртящи се във въздуха тела. Още по-нависоко грамадата от гърчеща се плът потъна в разкаляна пяна, превърна се в стълб от бели кости и лъскави брони. Стълбовете се издигаха все по-нависоко, поглъщаха нови и нови войници, цели роти, изтръгнати от окопите и повлечени в гърчещата се паст.
Алрада Ан хвана Трул за рамото и го дръпна.
— Той трябва да спре това!
Трул се отскубна побеснял и поклати глава.
— Това не е Рулад! Това е кралят-магьосник!
„Ханан Мосаг, нима вече жадуваш за трона на безумието?“
Светът около тях се бе превърнал в лудост. Кипящи кълба ледерийска магия се пръскаха с трясък, раздираха редиците на Тайст Едур и поглъщаха хиляди духове-сенки. Едно се сгромоляса сред отряд демони и ги изпепели до крак.