— Ако настояваш. Не мога да остана дълго.
Ублала ще започне да се притеснява.
— Харлест ще му обясни, че мъртвите нямат усет за време, Шурк. Не се самоизмъчвай.
— Мърмореше как щял да нареже Харлест на парчета, когато ги оставих.
Заизкачваха се по стълбата, Шурк водеше.
— Мислех, че го държите затворен в саркофаг — изтъкна Техол.
— Да, но го чуваме. Страховито съскане и дращене по капака. Дори за мен е малко дразнещо.
— Е, да се надяваме, че Ублала няма да направи нещо прибързано.
Качиха се горе.
Небето на изток изсветляваше, но във въздуха още се долавяше нощният хлад. Телохранителят — стоеше с лице към тях — посочи мълчаливо към реката.
Флотата на Едур беше запълнила гледката: стотици щурмови и транспортни съдове, тъмна ивица от платна. До една камбана десантът щеше да започне.
Техол ги огледа за миг и се обърна на северозапад. Белите стълбове от вчерашната битка ги нямаше, макар над цитаделата да се беше задържало тъмно петно от пушеците, осветено от първите слънчеви лъчи високо над хоризонта. Над западния път се вдигаше прашна ивица — приближаваше се.
Техол и Шурк дълго не проговориха. Накрая тя се обърна и каза:
— Трябва да тръгвам.
— Внимавай, Шурк.
Тя се спря при стълбата.
— И ти внимавай, Техол Бедикт. Стой тук. На този покрив. С тоя пазач.
— Добър план, Шурк Елале.
— И се пази от Джерун Еберикт.
— И ти.
Дрезгав ек на камбани откъм далечната западна порта възвести приближаването на едурската армия.
Крадлата се спусна през дупката и се скри.
Техол остана загледан на запад. Денят щеше да е горещ.
Едната ръка на Нисал бе отпусната на рамото на краля. Брис виждаше, че силите й са на изчерпване. Беше бдяла над Езгара Дисканар почти цяла нощ, сякаш любовта й можеше да го опази от всички опасности. Умората бе довела краля до сън и сега той седеше на трона като мъртвец, безжизнен и отпуснал глава. Короната му беше паднала на подиума.
Канцлерът Трайбан Гнол също беше дошъл, но напусна с първата смяна на стражата. След загубата на кралицата, принца и Турудал Бризад изведнъж се бе състарил и сбръчкал, носеше се като сянка по коридорите и не заговаряше с никого.
Финад Морох Неват беше изчезнал. Все пак Брис вярваше, че майсторът на меча ще се появи, когато дойде време. Въпреки всичко, което бе преживял, той беше храбър мъж и според Брис слуховете за поведението му при Високи форт не си струваха и слюнката, нужна, за да се изрекат.
Първи евнух Нифадас заедно с Брис Бедикт бе поел отговорността за онова, което бе останало от войниците в двореца. Входът към всяко крило вече се охраняваше от по трийсет гвардейци, с изключение на Кралския път — полуделият Цеда бе забранил там да има други освен него. Финад Джерун Еберикт и градският гарнизон бяха заели позиции из цял Ледерас. Бяха съвсем недостатъчни, за да удържат портите или стените, но въпреки това бяха готови да се бият — поне така се надяваше Брис, защото от доста време не беше напускал тронната зала, а Джерун не се беше появявал, откакто бе поел командването на гарнизона.
Сменен от Нифадас, Кралският защитник се беше отпуснал на една пейка до парадния вход на тронната зала и беше изкарал няколко камбани в удивително здрав сън. Слугите го събудиха със закуска — неестествено обичайно за предстоящия ден. Премръзнал във влажните дрехи под бронята, Брис бързо се нахрани, стана и отиде при Нифадас, който седеше на отсрещната пейка.
— Време е и вие да отдъхнете, Първи евнух.
— Няма нужда, Защитник. Не съм направил кой знае какво и изобщо не съм уморен.
Брис го погледна в очите. Гледаха будно и остро, съвсем не като обичайния му сънен поглед.
— Добре.
Първият евнух му се усмихна.
— Нашият последен ден, Финад.
Брис се намръщи.
— Няма основание да приемате, че едурите ще потърсят повод да отнемат живота ви, Нифадас. Както и с канцлера, знанията ви ще са им необходими.
— Знанията, да. Може би сте прав.
И не добави нищо повече.
Брис погледна към трона, обърна се и закрачи натам. Спря до Нисал.
— Първа конкубинке, той ще поспи още малко. — Хвана я под мишницата да я вдигне, но тя се възпротиви. — Не се безпокойте. Седнете на онези пейка ей там. Пак ще сте до него.
— Как, Брис? Как можа да рухне всичко? Толкова бързо! Не разбирам.
В ума му се върнаха тайните срещи, на които Нисал и Унутал Хебаз, Нифадас и кралят крояха своите ходове и контраходове във всепоглъщащите игри на интриги в Кралския дом. Тогава увереността й изглеждаше непоклатима, очите й грееха живи и будни. Спомни си как гледаха ледериите на Тайст Едур и на земята им — като на плод, узрял да бъде откъснат.