Лицето, стоящо зад опита за покушение, така и не беше открито.
Оттогава Джерун Еберикт беше започнал личния си кръстоносен поход. Самотен, неумолим раздавач на правосъдие. Знаеше се, че лично е убил тридесет и един граждани, включително двама богати, високо уважавани и с голямо политическо влияние търговци, а поне още десетина загадъчни смъртни случая обикновено се приписваха на него. Накратко, беше се превърнал в човека, от когото най-много се бояха в Ледерас.
Освен това междувременно беше забогатял.
Въпреки това си беше останал Финад в Кралската гвардия и поради това — обвързан с обичайните отговорности. Брис Бедикт подозираше, че решението да се изпрати Джерун Еберикт с делегацията е взето колкото като послание към кралицата и принца, толкова и за да отдъхне градът от напрежението, което вдъхваше присъствието му. И Брис се чудеше дали кралят няма да съжали някой ден за височайшето си опрощение.
Двамата дворцови гвардейци закрачиха редом по моста Сулан и през Джебчийския квартал. Денят беше горещ, небето — побеляло от високите перести облаци. Влязоха в „При Рилд“, заведение, известно с рибената си кухня, както и с алкохолната напитка, приготвяна от портокалови кори, мед и сперма от бивнест тюлен. Седнаха във вътрешния двор, на личната маса на Джерун.
Щом поръчаха питиетата и обеда, Джерун Еберикт се отпусна в стола си и изгледа Брис с любопитство.
— Мой гост ли е днес Кралският защитник?
— Може да се каже — призна Брис. — Моят брат, Хул, придружава Бурук Бледия. Смята се, че Бурук ще остане при Едур до Великата среща. Хул буди известна загриженост.
— Каква загриженост?
— Е, ти го познаваше преди години.
— И още как. Доста добре всъщност. Тогава той беше моят Финад. А на повишението ми двамата с него се натряскахме ужасно у Порул и трябва да сме направили поне по дузина копелета с една гостуваща трупа танцьорки от Трейт. Във всеки случай десет месеца след това трупата се разтурила, така поне чухме.
— Хм, добре. Той не е същият, знаеш ли.
— Не е ли?
Питиетата дойдоха, кехлибарено вино за Брис и „зъбатото мляко“ за Джерун.
— Не е — отвърна Брис в отговор на въпроса на Финада. — Не мисля.
— Хул вярва само в едно нещо, и то е верността. Единственият дар, който чувства, че си струва да поднесе. Вярно, използваха го грубо и резултатът е списъкът в главата на брат ти с имената на всички мъже и жени, които са го предавали. — Джерун гаврътна питието си и махна за ново. — Единствената разлика между него и мен е, че аз мога да задрасквам имена от моя списък.
— А ако името на краля е в списъка на Хул? — каза тихо Брис.
Джерун го изгледа твърдо.
— Както казах, аз съм единственият, който задрасква имена.
— Тогава защо Хул е с Бурук Бледия?
— Бурук не е кралският човек, Брис. Тъкмо обратното. Чакам с нетърпение да се срещна с него.
Ледена тръпка пробяга по гърба на Брис.
— Всеки случай мен ме интересува другият ти брат — продължи Джерун.
— Техол? Не ми казвай, че е в списъка ти.
Джерун се усмихна и се видяха разкривените му зъби.
— А щях ли да ти кажа, ако беше? Спокойно, не е. Засега поне. Но крои нещо.
— Трудно ми е да повярвам. Техол отдавна престана да крои каквото и да било.
— Ти си мислиш така.
— Нищо не знам, за да предполагам друго, но ти, изглежда, знаеш.
Второто питие на Джерун пристигна.
— Знаеше ли — каза той след като отпи от гъстата лепкава течност, — че Техол все още притежава десетки хиляди акции в имущество, лицензи, стокови вложения и транспорт? Вдигнал си е доста здрави фронтове, достатъчно, за да е сигурен, че никой друг не знае, че продължава да действа.
— Явно не са толкова здрави.
Джерун сви рамене.
— В много отношения Техол тръгна по пътя на Кралската прошка много преди мен, макар и без официална санкция.
— Техол никога никого не е убивал…
Усмивката на Джерун стана зла.
— В деня, в който Уемите се сринаха, Брис, цяла дузина финансови спекуланти се самоубиха. И това сриване беше изцяло и изключително от ръката на Техол. Съвършено, гениално премерено във времето. Той си имаше своя списък, само дето не забиваше ножа в гърлата им. Вместо това ги направи всичките свои бизнес партньори. И ги свлече на дъното…
— Но и той отиде на дъното.
— Но не се самоуби заради това, нали? Това не ти ли говори нещо? Би трябвало.