„Освен за съсредоточения ум на Техол Бедикт.“
Понякога единственото решение беше също така най-простото, най-очевидното. „Виждаш тревата между камъните… изтръгваш я.“
— Бъг!
— Какво? — отвърна му приглушен глас отдолу.
— Кой държеше плочките на Джерун на онова залагане тоя следобед?
Побелялата глава на слугата му изникна от дупката.
— Вече го знаеш, нали сам дължиш на кучия син. Търбъл. Стига да не е умрял от сърдечен удар… или самоубийство.
— Търбъл ли? Няма начин. Предполагам, че си стяга багажа. Внезапно пътуване до Външните острови.
— Няма да може и до градските порти да се добере.
— Искаш да кажеш, че Джерун го е погнал тоя нещастник?
— А ти нямаше ли да го погнеш? При такъв залог?
Техол се намръщи.
— Вече си мисля, че при окаяното му положение самоубийството ще е най-доброто решение за Търбъл. Вярно, неочаквано и заради това — още по-шокиращо. Няма роднини, доколкото знам. Тъй че дългът приключва с него.
— И Джерун е вътре с осемстотин дока.
— Може да примижи от това, но не толкова, че да го забележиш. Тоя човек има поне един пик, ако не и повече.
— Не знаеш ли точно?
— Добре де, беше обобщение. Разбира се, че знам, до последния док. Все едно, както казвах, или по-точно намеквах, загубата на осемстотин дока няма да ужили Джерун. Ще го ужили измъкването. Единствената пътека, по която Джерун няма да може да го проследи. Освен ако не пожелае, разбира се. Тъй че Търбъл трябва да се самоубие.
— Съмнявам се, че ще се съгласи.
— Да. Вероятно няма. Но ти го задействай, Бъг. Долу при въртопите. Намери някой подходящ труп. Свеж и още необезкръвен. Вземи една-две бутилки от кръвта на Търбъл в замяна на…
— Какво ще е? Пожар? Кой прави самоубийство с пожар?
— Пожарът ще е нещастно следствие от събарянето на горящ светилник. Събаряне вследствие на самоубийството. Изгорен до неузнаваемост, уви, но разследващите ще разберат чия е кръвта. Така правят, нали?
— Жилите на човек не лъжат никога.
— Правилно. Само че могат.
— Вярно, ако си достатъчно смахнат да изцедиш един труп и да му напомпаш нова кръв.
— Гадно занимание, Бъг. Радвам се, че си навит на него.
Сбръчканото лице се намръщи.
— А Търбъл?
— Измъкваме го по обичайния начин. Винаги е искал да се заеме с риболов. Но сложи някой в тунела да не драсне по-рано, отколкото очакваме. Наблюдателите на Джерун ще са най-добрите ни свидетели. О, и това ако не разпени Финада!
— Разумно ли е? — попита Бъг.
— Нямам избор. Той е единственият, който може да ме спре. Тъй че първо се оправям с него.
— Ако надуши, че си ти…
— Тогава съм покойник.
— А аз — безработен.
— Глупости. Момичетата ще продължат. Освен това ти си ми наследникът — неофициално, разбира се.
— Трябваше ли да ми го кажеш това?
— Защо не? Лъжа те.
Главата на Бъг се смъкна надолу, а Техол отново се отпусна в леглото си. „Сега трябва да си намеря крадец. И то добър.“
„А! Знам подходящ човек. Горкото момиче…“
— Бъг!
Съдбата на Шурк Елале беше тръгнала на зле. Което нямаше нищо общо с професията й, тъй като уменията й в изкуството да се краде бяха легендарни сред класата на престъпниците. Стана заради спор с хазяина й, за жалост ескалирал до опит за убийство от негова страна, на който тя — разбира се, съвсем правомерно — реагира, като го изхвърли от прозореца. За съжаление падането на нещастника беше прекъснато от един клатушкащ се на улицата пиян търговец. Вратът на хазяина се прекърши. На търговеца — също.
Обвинението беше в непредпазливост при самозащита, довела до смъртта на невинен. Четиристотин дока, редуцирани наполовина. При обичайни обстоятелства Шурк щеше да може да плати глобата, и толкова. Уви, спорът й с хазяина беше заради известно количество злато, което по необясним начин беше изчезнало от ковчежето на Шурк. Беше останала без пукнат док, така че не й оставаше друго, освен да закрачи към канала.
Все пак беше яка жена. Сигурно щеше да се оправи с двеста дока — ако въжето за вадене не се беше заплело в гърба на една тристакилограмова риба-вълк, излязла на повърхността да погледа кой ли пък плува толкова тромаво, само за да се гмурне след това към дъното и да повлече и Шурк.
Рибите-вълци, макар да се срещаха рядко в канала, ядяха само мъже. Никога жени. Никой не знаеше защо е така.