— И нея я вдянах. Предполагам, че не държиш да се мотая около теб.
— Полунощните срещи като тази ще са достатъчни. Намини утре през нощта и ще те направим нова жена.
— И да мириша поновому.
— Не се безпокой. Познавам подходящите хора точно за тази работа.
Крадлата си тръгна — спусна се по външната стена на сградата. Техол застана на ръба на покрива да я погледа и щом тя стъпи на уличката, си позволи да завърти очи, обърна се и тръгна да си ляга.
Само че гласовете отдолу го спряха. Бъг като че ли бе изненадан, но не и разтревожен. Говореше достатъчно силно, за да го предупреди, ако Шурк се е задържала.
Техол въздъхна. Само допреди седмица-две животът беше по-добър. По-простичък. Докато беше без планове, кроежи, цели. Без ясна перспектива, казано накратко. Малко се поразмърдаш — и всички искат да те видят.
Скърцане по стълбата — и пред очите му се появи тъмна фигура.
Изтече цяла секунда, докато Техол го познае и вдигне вежди, преди да пристъпи към него.
— Хм, това наистина е неочаквано.
— Слугата ти изглеждаше сигурен, че си буден. Защо така?
— Скъпи братко, дарбите на Бъг са направо свръхестествени.
Брис пристъпи до леглото и го огледа.
— Когато завали, какво става?
— Уви, принуден съм да се оттегля долу в стаята. И да търпя непрекъснатото хъркане на Бъг.
— Това ли те накара да спиш на покрива?
Техол се усмихна, но съобрази, че Брис едва ли ще види усмивката му в тъмното. А после си каза: „Толкова по-добре.“
— Кралски защитник. Така и не смогнах да те поздравя. Тъй че поздравления.
Брис остана неподвижен.
— Колко често посещаваш криптата? И изобщо посещаваш ли я?
Скръстил ръце, Техол се загледа към канала долу — размития блясък на отразените звезди, пълзящ през града.
— Минаха години, Брис.
— От последното ти посещение?
— Откакто умряха. Всеки от нас почита паметта им по различен начин. Семейната крипта? — Сви рамене. — Каменна килия с хлътнал таван, която не съдържа нищо съществено.
— Разбирам. Любопитен съм, Техол, как точно почиташ паметта им напоследък?
— Представа нямаш.
— Прав си, нямам.
Техол потърка очи, едва сега осъзнал колко е уморен. Мисленето се оказваше лаком гълтач на енергията му, а това го караше да си признае, че е загубил практика. Не само мисленето, разбира се. Мозъкът правеше и други неща, много по-уморителни. Връщаше близки, съживяваше стари, отдавна прекъснати връзки, обличаше стара потъмняла броня, посягаше към оръжия, заемаше стари стойки, за които той беше вярвал, че е забравил отдавна, но те си стояха, само задрямали.
— Празник ли е днес, Брис? Да не съм пропуснал нещо? Ако имахме братовчеди, чичовци, вуйчовци и лели, племенници и племеннички, можехме да се съберем и да повървим по познати коловози. Да обикаляме и обикаляме празните столове, на които седяха някога майка и татко. И можехме да помълчим, в подражание на една друга истина — че мъртвите ни говорят в мълчанието и така никога не ни оставят в мир…
— Имам нужда от помощта ти, Техол.
Той вдигна глава, но не можа да види лицето на брат си в тъмното.
— Става дума за Хул — продължи Брис. — Той ще се самоубие.
— Кажи ми, замислял ли си се някога защо никой от нас не си намери жена? — попита Техол.
— Говорех за…
— Всъщност е просто. Вината е на майка ни, Брис. Тя беше твърде умна. Блудния да ни вземе, какво недооценяване. Не баща ни управляваше вложенията.
— А ти си неин син, Техол. Много повече от мен и Хул. Всеки път, щом те погледна, всеки път, когато те слушам, с усилие следя нишките на мисълта ти. Но не виждам как това…
— Очакванията ни витаят в облаците, Брис. О, опитваме се. Всички сме се опитвали, нали?
— Проклятие, Техол, за какво ми говориш?
— За Хул, разбира се. Затова дойде тук да си говорим, нали? Е, добре. Той срещна една жена. Умна като майка ни, по свой начин. Или по-скоро тя го намери. Най-големият дар за Хул, но той не разбра какво е, когато беше в ръцете му.
Брис пристъпи към него, вдигнал ръце, сякаш се канеше да го стисне за гърлото.
— Ти не разбираш — заговори той пресекнато. Овладя се и смъкна ръцете си. — Принцът ще се опита да го убие. Ако не той, Първият евнух ще се погрижи за това, ако Хул заговори против краля. Но чакай! — Засмя се горчиво. — Джерун Еберикт също! И той ще е там! Дали не пропускам някого? Не знам. Има ли значение? Хул ще бъде на преговорите. Единственият, чиито мотиви са неизвестни — за никого. Не можеш да изиграеш играта си, ако някой непознат влезе в нея в последния момент, нали?
— Успокой се, братко — спря го Техол. — Тъкмо бях стигнал до главното.
— Не го разбрах.