— Искам всичко да е приключило до сутринта — каза Крофт. После я изчака да осъзнае напълно значението на тези думи.
— Ами Изабел?
— Изабел изобщо не ме интересува. Трябва ми Гладстоун.
— Сигурен ли си, че той е Грейвз? — тихо, но настоятелно попита Мърси.
— Сигурен съм. Даже и да не беше Грейвз, щеше да се наложи да се разправя с него сега.
— Защото изпрати Далас и Ланс да ни убият?
— Защото вероятно беше решил да убие и теб, след като аз пострадам при онзи „нещастен случай с удавяне“, и защото определено изпрати Далас и Ланс да те убият, след като избягахме от тържеството. — Крофт се изправи на крака. Мърси вероятно не разбираше, че в момента, в който бе заповядал на Далас и Ланс да се отърват от нея, Гладстоун сам си бе подписал смъртната присъда. Даже и да не беше сигурен сега, че Гладстоун е Грейвз, Крофт пак щеше да действа по същия начин. Знаеше, че вече не преследва Гладстоун само заради неуредените сметки с него отпреди три години. Сега имаше много по-непосредствена, много по-неотложна причина да се добере до него.
Тази причина бе Мърси Пенингтън, която вече два пъти каза, че обича Крофт Фалконър.
— Крофт? — Мърси го наблюдаваше притеснено.
— Имам един час, преди да тръгна, Мърси. Искам да се концентрирам. Трябва да проясня мисълта си.
— Да, но какво ще стане с мен?
— Тук ще си в безопасност. Никой не знае, че си в този мотел.
Тя подскочи и безпокойството на лицето й веднага бе заменено от гняв.
— Не говоря за безопасността си. Искам да дойда с теб.
Това го стресна.
— В никакъв случай. И без това вече бе изложена на достатъчно опасности заради мен. Нямам намерение да те вземам със себе си.
— Но, Крофт, досега участвах във всичко. Не искам да те оставя сам да довършиш нещата.
Разбра, че тя говори съвсем сериозно, и бе смаян, че можеше даже да й мине през ум да тръгне с него.
— Забрави това, Мърси. В тези неща съм най-добър. И винаги действам сам.
— Може да имаш нужда от помощ.
— Не!
— Дявол да те вземе, винаги си толкова сигурен в себе си. Толкова самонадеян. Мислиш си, че всичко можеш да направиш сам, нали? Че не ти трябва никой — или поне никога не би признал, че имаш нужда от някой. Това съвсем скоро ще се промени, Крофт.
То вече се променяше, но той не знаеше с какви думи да й го каже.
По-късно, обеща на себе си Крофт. По-късно ще й каже, че тя пренарежда целия му свят, завърта го около друга ос, намира връзката между измерението, в което съществува той, и нейния свят. Нямаше време да й го каже сега и освен това все още не можеше да го обясни напълно и на себе си.
— Ще поговорим, като се върна, Мърси.
— Искам да дойда с теб — настоя тя.
— Не! — поклати глава той.
От безпомощното й изражение разбра, че вече е приела неизбежното.
— Толкова си упорит. Толкова арогантен — прошепна тя.
— Налага се да бъда такъв в момента, Мърси.
— О, млъквай и отивай да медитираш. Аз излизам да си взема още една кафе.
Тя се завъртя и затръшна вратата на стаята, преди той да успее да измисли подходящ отговор.
Крофт остана взрян във вратата доста време, а после отвори прозореца. Седна на килима и се остави слънчевите лъчи да го стоплят. Далечните звуци от уличното движение и откъслечните гласове долитаха през отворения прозорец, но Крофт ги изключи от съзнанието си. Можеше да изключи почти всичко наоколо, когато медитираше.
Но, този следобед му беше трудно да прогони от съзнанието си зелените очи, които отразяваха чувствата й тъй, както акварелът отразява светлината. Прекрасни, прозрачни очи, които един мъж можеше да чете като отворена книга.
Мърси му бе казала, че го обича, и той бе погледнал в очите й, когато го изрече. Крофт си повтаряше, че е преживяла прекалено силен стрес, за да е в състояние да осъзнае ясно собствените си мисли, но с това само се бе опитал да заблуди сам себе си. Осъзна го, докато седеше мълчаливо на пода, освобождавайки съзнанието си от всички странични мисли.
Повече не можеше да се съмнява в Мърси. Тя знаеше какво говори. Той бе видял увереността в очите й.
Тя го обичаше.
Крофт се опита да възприеме напълно тази мисъл, да я осъзнае, като я прехвърляше в съзнанието си и я разглеждаше така, както би разглеждал някое цвете, залез или морската шир призори. Искаше да усети какво означава да е обичан от Мърси. Искаше да го усети с всяка фибра на тялото си.
Той остави мисълта за любовта на Мърси да го обземе изцяло, да го изпълни, да го успокои и да извиси съзнанието му.
Крофт осъзна, че не бе познавал истинската любов досега през живота си. Може би затова не бе я признал пред себе си, бе се опитал да я отхвърли, когато усети, че пламва между него и Мърси. Бе смятал, че разбира любовта с интелекта си, че знае какви са нейните претенции и изисквания, но никога всъщност не бе вниквал в нейната мощ.