Тя отново се сепна от това колко убедено звучеше гласът му. Погледът му издаваше познание, което почти я плашеше — явно много добре разбираше за какво говори. Очевидно познаваше потенциала на физическото насилие; у него имаше дълбоко, еднозначно разбиране и приемане на тази сурова реалност. По-рано й беше казал, че се занимава с философията на насилието, и Мърси изведнъж му повярва.
— Чувала ли си някога — безгрижно продължи Крофт, без да обръща внимание на смаяния й поглед, — че силното сексуално привличане има нещо общо с насилието? — С ленива грациозност се изправи и се доближи до нея. Мърси стоеше като вкаменена, неспособна да направи и крачка или да отклони поглед от пламналите му очи. Той протегна ръка и бавно, внимателно помилва лицето й. — Направят ли се веднъж първите стъпки, вече е много трудно да се обуздаят силите на привличането.
Извикала на помощ цялата си воля, Мърси успя да възвърне самообладанието си.
— Ами в такъв случай — заяви тя и се обърна отново към печката — просто ще гледаме да не направим въпросните първи стъпки, нали така?
ТРЕТА ГЛАВА
Когато се навечеряха, Мърси се чувстваше така, все едно изрисуваният на паравана леопард е оживял и тихо е пристъпил в кухнята й. Ето го там — гост от друг свят. Тя осъзнаваше опасността, но най-вече се чувстваше опиянена от това ново, вълнуващо създание. Фактът, че той усеща нейното увлечение и няма нищо против него, едновременно я вълнуваше и безпокоеше.
Много й се искаше да опознае по-добре Крофт Фалконър. Привличането бе отчасти чисто физическо — защо да се опитва да го отрича? Той я вълнуваше по много начини, запалваше кръвта й, караше я да тръпне в очакване.
Наистина не бе имала физическа връзка с мъж от дълго време. Никой не се бе явявал в живота й от онзи пълен провал с годежа. Аарон Сандърс бе единственият човек, с когото се бе любила. След няколкото пъти, когато бяха спали заедно, съвсем искрено се питаше какво му е чак толкова хубаво на секса, та хората не спират да говорят за него.
Но двете години, прекарани без любовник, изобщо не бяха причина за силното й вълнение тази вечер. Достатъчно мъже беше срещнала през последните няколко месеца, беше излизала с тях, но нито една от тези срещи не бе завършила в леглото.
За съжаление, чувствата й към Крофт Фалконър не бяха само въпрос на привличане. Именно тази негова вглъбеност я теглеше към него по необясним начин. Сдържаността му говореше за една особена усамотеност. Тя се зачуди дали това състояние на пълна изолираност някога преминава границата и се превръща в истинска самота.
Или може би като леопарда от паравана или като призрак от друго измерение Крофт Фалконър не се нуждаеше и не искаше да приеме друг в собствения си свят.
Мърси усети силата, гордостта и мощта, присъщи на природата на Крофт, и осъзна, че в сърцето си откликва с голямо уважение на всичко това. Този мъж бе твърд като стена.
Мърси бъбреше оживено по време на вечерята, насочвайки разговора към безопасни теми. Разказа на гостенина си за книжарницата, за живота в Игнейшъс Кав и го попита как се справя с две школи по самозащита в два различни щата. Той участваше в разговора оживено и учтиво, но всичките му отговори бяха поднесени така, че за Мърси винаги оставаха неясни моменти.
А тя през цялото време търсеше отговори на въпроси, които още не беше сигурна как точно да формулира. Много й се искаше да научи колкото се може повече за Крофт и неговото явно нежелание да говори за себе си единствено увеличаваше нуждата й да разкрие тайните му.
Чудеше се какво ли е било миналото му, какъв ли живот е водил, за да избере да се занимава с бойни изкуства.
Крофт определено не смяташе своето занятие за спорт. Нямаше манталитета на бияч. И макар да беше адски уверен в собствената си сила, човек в никакъв случай не би могъл да го определи като мускулеста горила. Прекалено много личеше силата на аналитичния му мозък зад златистия поглед, прекалено много се виждаше, че отдавна работи сериозно върху характера си. Тя инстинктивно усети, че си е изградил свой собствен, непроницаем за останалите свят. Там бяха валидни неговите правила за доброто и злото, но по-важното бе, че никога не би ги престъпил. Изучаването на философията на насилието очевидно се бе превърнало в негов начин на живот. Не й се щеше да вярва, че Крофт е запознат и с практическата страна на нещата.
Но откъде другаде би се появила тази непрогледна тъмнина в очите му с цвят на злато?
Мърси остави съмненията си настрана, докато приключиха с вечерята. След това се оказа изправена пред задачата да намери деликатен, но достатъчно решителен начин да сложи край на тази странна вечер. Рече си, че вече достатъчно много си бе позволила да се поддаде на увлечението си по този мъж.