Когато той с неохота се отдели от устните й и покри с леки, дразнещи целувки лицето й, Мърси въздъхна, удивена. Ръцете й обвиха врата му. Твърдите, мускулести очертания на раменете му бяха тъй приятни за докосване.
— Преди малко сгреших — промърмори Крофт, заровен в косите й. — В теб има много повече от светлина и цвят. Има сила. Прекрасна, нежна, женствена сила. Предстои ни да открием много хубави неща, Мърси. Ти и аз.
— Може би след време — прошепна тя и притвори очи, когато той нежно захапа меката част на ухото й.
— Тази вечер — поправи я той.
Тя не започна да спори по този въпрос. Вече нямаше сили да го стори. А и искаше същото, най-сетне си призна Мърси. Всичко ставаше прекалено бързо. Познаваше го съвсем малко. Но никога преди не бе желала мъж по начина, по който желаеше Крофт Фалконър. Да се откаже от него тази вечер би означавало да се откаже от възможност, за която досега дори не бе подозирала, че съществува.
— Все още ли те е малко страх от мен? — попита той. Ръцете му се плъзнаха по гърба й и леко я притиснаха до собственото му тяло.
— Да. Не. Не знам. — Всъщност няма значение, помисли си Мърси. Какъвто и страх да я измъчваше в момента, той бе потопен под лавата на желанието. А желанието бе взаимно. Вече го усещаше как се възбужда.
— Как можеш да се страхуваш от мен, след като виждаш колко много те искам? — Гласът му беше дрезгав от възбуда, когато я притисна още по-здраво до себе си.
— О, Крофт!
Мърси зарови лице в извивката на рамото му.
— Искам да те видя как оживяваш в ръцете ми, подобно на акварел върху хартия. — Крофт бавно я завъртя в обятията си, докато я обърна с гръб към него. Когато тя се опита да се съпротивлява, тъй като не разбираше какво иска от нея, той прошепна: — Не ми противоречи, скъпа. Отвори си очите.
Мърси го стори и изведнъж се озова лице в лице с отраженията на двамата в огледалото пред тях. Остана почти шокирана от собствения си сластен поглед. Ясно видя себе си, пламнала от желание, и това я стресна. Значи Крофт виждаше тази открита покана, тази смесица от молба за чувствена наслада и женствено самообладание. Това щеше да я засрами, ако го нямаше и другия образ в огледалото. Този втори образ издаваше невероятната възбуда на Крофт. Златистите му очи направо пламтяха от нея.
Без да отделя очи от изражението й, той започна да и разсъблича. След като пръстите му бавно преминаха по редицата копчета на ризата й, свали дрехата от раменете й и безгрижно я хвърли настрани. После зарови устни в косите й, а очите му все така не се отделяха от нейните в огледалото, когато обхвана гърдите й с длани.
Мърси усети да я облива сладка премала. Не можеше да отдели очи от огледалото, очарована от собствения си образ, обгърнат от загорелите ръце на Крофт.
Вкопчи се в ръцете му, тъй като се почувства превъзбудена и уплашена от следващата му милувка.
— Моля те — успя да промълви. — Аз не… чувствам се толкова странно.
— Много си чувствителна. Знаех си, че ще бъде така. Страх те е, че може да те заболи, когато направя това? — Крофт зарисува кръгчета край тъмните зърна на гърдите й, като буквално пиеше с очи отражението на лицето й в огледалото.
Мърси рязко си пое дъх, когато видя как гърдите й се стягат още повече. Усещането беше почти нетърпимо — болка, копнеж и изострена до крайност чувствителност. Ресниците й се спуснаха, докато почти покриха очите й.
— Не съм сигурна какво да очаквам от теб.
— Понякога границата между болката и удоволствието е много тънка.
— Винаги ли знаеш къде минава тази граница?
— Да. Винаги.
Мърси изведнъж се усети обладана от непреодолимо доверие. Крофт наистина знаеше разликата и никога не би прекрачил чертата. Можеше да му се отдаде, без да се страхува от нищо.
Този мъж винаги щеше да я защитава. Можеше да му се довери. Очите й още веднъж срещнаха неговите в огледалото и този път му се усмихна.
Не се възпротиви, когато той освободи гърдите й и ръцете му се плъзнаха надолу към талията й. Чу се тихо метално стържене, когато той разкопча колана на дънките й и смъкна ципа. Мърси усещаше как мускулите на ръцете му се стягат и отпускат, докато смъкваше дънките по бедрата й.
— Имаш ли изобщо представа колко си сексапилна? Часове наред мога да те съзерцавам така, сладка моя Мърси. Цялата си меки, закръглени извивки, които само чакат да бъдат докоснати. Пълна си със сенки и светлини.
Мърси чу тези думи, по не видя лицето му, тъй като пак беше затворила очи. Усети, че и бикините й се смъкнаха заедно с панталона. Знаеше, че ако вдигне клепачи сега, ще види себе си съвсем гола, отразена в огледалото отсреща.