Мърси усети как мускулите му се стягат, докато той успешно се опитваше да се вземе в ръце.
— Какво самообладание само — прошепна тя. Забележката беше глупава, но именно тя й дойде наум, докато го гледаше.
— Ако не беше то, можех да те нараня тази вечер. Ти си много притеснена, много напрегната. Като че ли още се страхуваш от мен. Нещо у мен ли те притеснява, или причината е, че толкова време не си била с мъж.
— Може би съм нервна, защото си толкова самоуверен и така добре владееш тялото си. — Нервно отметна глава, недоволна, разочарована. — Няма да мога да се отпусна напълно, ако и ти не го направиш — бързо заключи тя. — Спри. Спри всичко това. Твърде далече стигнахме.
Нещо свирепо припламна в очите му за миг.
— Знаеш, че те желая.
— Искаш да ме прелъстиш. Има разлика.
— Много разбираш тези неща май?
— Не съм чак такава глупачка. И да не си посмял да ми се присмиваш.
— Не — тихо изрече той, — не си глупачка. Но в момента се оставяш да бъдеш разкъсана от хиляда различни страхове. Ако ти позволя, направо ще се разпаднеш на парченца от страх тази вечер.
— Всъщност именно ти ме разкъсваш. При това буквално.
— Знаеш, че не е вярно. Казах ти, че когато си с мен, няма нищо страшно.
— Не ти вярвам. — В момента много добре съзнаваше, че се лови за собствените си думи като удавник за сламка. Всъщност не бе съвсем наясно какво иска да постигне. Единствено осъзнаваше, че отчаяно се нуждае да го провокира по някакъв начин, да разруши неговата сдържана, контролирана страст. Искаше и той да се чувства полудял от желание като нея. Искаше да знае, че и той е пленен от чудото и вълнението на този миг. — Чуваш ли ме, Крофт? Не ти вярвам. Почти не те познавам. Как изобщо бих могла да знам какво разбираш под „достойнство“? Как бих могла да ти се доверя? Пълна идиотка би била всяка жена, готова да се отпусне в ръцете на мъж, който признава, че е специалист по насилието. Не ти вярвам вече. Нямам ти доверие.
Веднага усети промяната у него. Мърси се почувства невероятно възбудена от рязкото, трептящо напрежение, което изведнъж го облада. Но като видя новия блясък в очите му, се притесни, че е отишла твърде далеч.
— Дяволите да го вземат, нямаш друг избор, освен да ми вярваш. — Гласът му изведнъж зазвуча със сурови нотки. — Защото ще бъдеш само моя.
— Така ли? — В момента го дразнеше най-безразсъдно и на сутринта нямаше да може да повярва, че се е държала по този начин.
Той я прикова в прегръдките си.
— Признай си — яростно прошепна в ухото й. — Признай, че ме искаш. Кажи го.
Тя пое дълбоко въздух и каза истината — не бе в състояние да я отрича вече.
— Искам те.
— Кажи, че ми имаш доверие. Признай, че лъжеше, когато каза, че не ми вярваш.
Тя с въздишка се предаде и изрече и другата истина. Малкото й самоконтрол отиде по дяволите. Нямаше неговата мощ и воля. А толкова силно го желаеше.
— Вярвам ти.
— Слава богу, че не знаеш как да ме лъжеш. — Ръцете му сграбчиха раменете й и устата му се впи в нейната с такава свирепа страст, че Мърси направо щеше да припадне от възбуда. Целият се стегна и бавно, вече без колебание, влезе в нея.
Дъхът й секна. Тялото й нетърпеливо откликна и тя забрави за жената в огледалото, забрави всичко останало, освен празника на сетивата, който Крофт създаваше за нея.
— О, Крофт! — Вкопчи се в него в отчаян опит да го задържи колкото може по-дълго в себе си.
— Сладка моя Мърси — промълви той. Думите прозвучаха като клетва, като молитва и като победен вик едновременно.
Крофт я притисна до себе си и сложи начало на един влудяващо чувствен ритъм.
Мърси беше готова да полети. Копнееше да достигне звезди, които никога не бе докосвала, да прекрачи прага на блаженството. Крофт бе с нея. Вплетени един в друг, двамата се завъртяха в шеметната спирала на чувственото удоволствие.
— Сладка моя Мърси, не издържам вече — дрезгаво от страст прошепна в ухото й.
Вече нямаше място за думи и молби. Бурята на желанието им се изви и ги понесе към невероятния оргазъм, който последва.
Мърси дълго не можа да отвори очи. Крофт лежеше върху нея и тежестта му здраво я притискаше към килима. Тя се усмихна, рисувайки с пръсти малки кръгчета по раменете му. Облегнат удобно върху гърдите й, той се бе извърнал към огледалото.
Мърси не разбра, че наблюдава отражението й, докато случайно не хвърли поглед в тази посока и видя, че очите му са широко отворени и вторачени в нея.