Бе водил дълга борба. Хващаше се, че мисли за унищожаването на острова крепост всеки божи ден от живота си. Толкова мощна организация бе събрал там долу, на Карибите. Дълго време ще му трябва, за да си възвърне предишните богатство и влияние.
Освен ако не успее да се докопа до книгата.
„Долината на тайните съкровища“ съдържаше безценния ключ към целите на Еразмъс Гладстоун.
— Още малко портвайн?
Той отвори очи и видя Изабел, приведена над него, за да му долее чашата. Гърдите й се издигаха закръглени и едри изпод дълбокото деколте на копринената рокля. Позволи си удоволствието просто да я погледа в продължение на няколко секунди. За един богат човек красивите жени не бяха труднодостижими, но много малко от тях притежаваха, освен хубост, и особените умения на Изабел Аскейниъс.
— Благодаря ти, мила. Искаш ли да ми правиш компания?
— Разбира се. — И тя му се усмихна над ръба на чашата си, както винаги, развълнувана от гласа му.
Още като доста млад Гладстоун бе разбрал, че гласът му е изключително полезно оръжие. Всички до един се поддаваха на мелодичността му. Той милваше слуха, очароваше и залъгваше сетивата. А Гладстоун добре знаеше как да си служи с тайното си оръжие.
— Уреди ли да приготвят картата за нашата госпожица Пенингтън?
— Да, ще я получи, когато наеме кола в Денвър — потвърди Изабел.
— Ами мотела?
— Казах й, че той е единственият подходящ по пътя насам. Там ще отседне. Че защо да поставя под съмнение нашите препоръки?
— Да, защо ли наистина — промърмори Гладстоун замислено.
— Сигурен ли си, че искаш да прекара там нощта, преди да дойде при нас? — попита Изабел. — Изглежда ми чиста загуба на време.
— Това ще ни даде възможност да се уверим, че е сама и никой не я следи. Ако се усъмним в нещо, като я видим, бихме могли още тогава да й вземем книгата. Тя ще остане с впечатлението, че просто е станала жертва на хотелска кражба. Никой няма да може да докаже каквото и да е друго. Оставането й първата нощ в мотела е просто допълнителна предохранителна мярка. Тази книга е опасна, мила. Изключително ценна и изключително опасна.
Изабел се приближи до прозореца и се загледа в гаснещия светлик отвъд блесналите планински върхове.
— И все пак си мисля, че се излагаме на прекалено големи рискове само за да получим тази книга.
— Ще разбереш колко важна е тя, когато я получа обратно.
— Но сега няма да ми кажеш защо е толкова важна, нали? — с тъжна усмивка попита Изабел. — Още не ми вярваш напълно.
— Аз на никого не вярвам напълно, мила. Но можеш да си съвсем сигурна, че на теб се доверявам в много по-висока степен, отколкото на когото и да е друг. — Гладстоун пак отпи от портвайна. — Всичко наред ли е в колонията?
— Разбира се. Всички там с нетърпение очакват празненството.
Хубавата уста на Гладстоун се изви в ехидна усмивка.
— Естествено, няма как да не се радват.
— Сигурен ли си, че искаш да направим празненството, докато госпожица Пенингтън е тук?
— Абсолютно сигурен. Ще се превърне в отлично прикритие, в случай че счетем за нужно да направим нещо… невъзвратимо със сладката малка Пенингтън. Просто още една предохранителна мярка, драга моя. Вече трябва да си свикнала с малките ми чудатости.
— Намирам твоите чудатости за доста очарователни, Еразмъс. — Изабел му се усмихна. — И доста научавам от теб.
— Не се и съмнявам. — Гладстоун отвърна на усмивката й.
Изабел бе хубава жена, но тя самата го знаеше още от съвсем млада. Винаги възприемаше коментарите за хубостта си като даденост. Отегчаваха я. Същинският ключ към сърцето й бе да се отдава почит на интелекта и най-различните й умения. Такова признание истински я радваше. Ключът към предаността й бе да й се дава онова, за което тя с цяла душа копнееше: чувство за мощ. Изабел искаше да се чувства уверена, че най-сетне е оценена по достойнство и се изкачва нагоре в йерархията. Искаше да знае, че един ден може да има това, с което разполагаше Гладстоун. Изабел бе амбициозна жена.
Гладстоун имаше още един вроден талант освен омайния си глас. Притежаваше способността да открива верния ключ към сърцето на почти всички, които срещаше. И не бе от хората, които биха оставили таланта си неизползван.
Мърси се събуди на следващата сутрин, обхваната от ясното усещане, че целият й живот е претърпял важна промяна само за няколко часа.
Мърси се почуди дали Крофт осъзнава пълния ефект от това, което направи с нея миналата нощ. Боя се, че да, помисли си тя. Прекалено проницателен бе. Явно четеше мислите й като отворена книга.