Но пък и тя бе понаучила това-онова за него. Фалконър определено се владееше много добре, но все пак и той бе човек като всички и можеше да бъде изваден от равновесие. Можеше да бъде накаран да изпусне юздите, които тъй здраво стискаше. Мърси знаеше, че снощи успя да стори тъкмо това.
Сега, в светлината на мъдрото утро, тя остана почти смаяна от собствената си дързост. Повече от смаяна. Направо бе зашеметена.
Отвори очи и откри, че стаята е изпълнена с бледа дрезгавина. Един поглед към часовника й даде да разбере, че часът е пет и половина. Един поглед към леглото до нея пък ясно й показа, че Крофт го няма там.
Тя се намръщи и се изправи. Малко късно се сети, че така и не си бе сложила нощница. Когато стана от леглото и посегна към халата си, Мърси се ослуша за звуци изпод душа или за потракване на кафеварката в кухнята. Апартаментът бе абсолютно стихнал, но тя усети, че не е празен.
Още докато завързваше жълтото коланче на алената си роба край тънката талия, Мърси зашляпа към вратата на банята и пак се спря да се ослуша. Все още нищо не се чуваше, но вече беше съвсем сигурна, че Крофт не си е тръгнал. Безшумно прекоси малкото коридорче към хола.
Той седеше с кръстосани крака на пода пред прозореца. Беше съвсем гол и ръцете му лежаха леко отпуснати върху свитите колене. Очевидно цялото му внимание бе концентрирано върху една точка от гледката, която се откриваше от апартамента й. Мърси разбра, че в момента Крофт медитира.
Почтително се оттегли и се върна по коридора към банята. Много интересно откритие, реши тя, докато влизаше под душа няколко минути по-късно. Но пък, като си помислеше, всичко, свързано с този мъж, бе много интересно.
Тази случка разкрива още доста неща за него, разсъждаваше тя под горещата струя, но преди всичко ясно показва колко малко го познава.
Здравият й разум й подсказваше да понамали темпото в тази връзка, която се бе развилняла изведнъж, като пожар в горещ летен ден. Изобщо не се и съмняваше, че Крофт знае какво търси и как да го постигне. За съжаление обаче все още не бе съвсем наясно със собствените си нужди и желания.
Може би самата тя трябваше да помедитира малко, за да се опита да събере разпилените си мисли.
Увита в хавлия, Мърси излезе от банята петнадесет минути по-късно и свари Крофт зачетен в „Долината на тайните съкровища“, която бе оставила на нощното шкафче. Беше си сложил дънките, но нищо повече. Очертаните мускули на раменете и гърба му се виждаха съвсем ясно на утринната светлина. Той вдигна поглед и се взря във влажната коса, в руменината по току-що измитото лице и в капчиците, които още блестяха по голите й рамене. Леката усмивка, която озари очите му, можеше да бъде определена единствено като радост на доволния завоевател. Направи крачка към нея, но спря веднага, защото видя как Мърси застина. Той вдигна книгата.
— Да не забравиш да я прибереш.
— Не се притеснявай — троснато отвърна тя. — Нямах намерение да я забравям.
— Както виждам, използвала си я като четиво за приспиване.
— Чисто професионален интерес — високомерно го информира и се зае да търси бельото си в едно чекмедже. Знаеше, че в момента се изчервява като момиче.
— Професионален интерес. Така ли му викат вече?
Шеговитата нотка в гласа му я изпълни със съвсем противоречиви чувства — удоволствие от това да чуе тихия му смях и яд, че му бе позволила да намери книгата на такова уличаващо място.
— Да, беше професионален интерес. Даже вече съм си оформила професионално мнение за автора.
— Ривингтън Бърли? — Крофт се промъкна зад нея и сложи ръце върху голите й рамене, след което целуна влажните й коси. — Та до какъв извод стигна за него?
— Че не е той, а тя.
— Какво?
Разбра, че го е изненадала. Мърси доволно се усмихна.
— Точно така. Мисля, че Ривингтън Бърли е бил жена.
— Порнография от осемнайсети век, написана от жена? Звучи доста невероятно.
— Че защо? През осемнайсети век е имало и други писателки. Много дори. И доста често са писали под мъжки имена.
— Но такъв тип литература?
— Ти да не си от онези мъже, които си мислят, че жените не се интересуват от еротика? — Отскубна се от ръцете му и тръгна към дрешника да си намери дънките. — Защото ако е така, трябва да ти кажа нещо. Нашите вкусове и предпочитания може да са различни от мъжките, но това не значи, че не разбираме от тези работи.
— О, вярвам ти, Мърси — провлачено каза той и очите му светнаха дяволито. — Видях лицето ти в огледалото снощи, помниш ли?
Яростно го изгледа през рамо.
— Един джентълмен никога не би ми напомнил такова нещо.