— Един джентълмен най-вероятно нямаше изобщо да те накара да погледнеш в огледалото.
— Интересно твърдение от твоя страна.
— Кажи ми какво те кара да мислиш, че Бърли може да е бил жена?
Застанала с дънките в една ръка, Мърси сериозно се замисли по въпроса.
— Може би чувствеността на написаното. Има толкова описания на вътрешните преживявания на главния герой, колкото и на същинската физическа страна на нещата. Мъжете писатели са по-склонни да се съсредоточат върху техническата страна на секса, не толкова върху емоционалния отклик.
— Ти да не си експерт по предназначената за мъже порнография? И представа нямах, че професионалните ти интереси са толкова широки!
— Е? — контрира го тя. — Не е ли вярно? Не се ли интересуват мъжете повече от физическата страна на нещата, Докато жените са по-склонни да обърнат внимание на свързаните със секса емоционални реакции? Ето защо една любовна връзка, която се развива под ръководството на мъжа, обикновено започва със стремглав спринт към спалнята. Но според мен, ако нещата зависят от жената, връзката би започнала много по-бавно и би се отделило много повече време на взаимното опознаване.
— Не усещам ли някакъв неприятен поврат в разговора? Дали в момента не преминаваме от професионални изказвания към лични нападки? — Крофт не помръдваше, но в стаята като че ли се чувстваше някакво напрежение.
Мърси държеше брадичката си гордо вдигната, макар че пръстите, стиснали дънките, бяха почти побелели от усилието да се сдържи. Посрещна погледа му с открит, ясен взор.
— Да — отвърна тя. — Май така стана.
— Говори направо, Мърси. Не ми се ще да си проправям с мъка път в джунглата на чудноватите ти мисли.
— Добре, така ще направя. — Пое си дъх. — Мисля, че насилихме нещата снощи. Всичко стана твърде бързо. Трябва ни повече време, за да се опознаем, Крофт. Ако наистина се отнасяш сериозно към тази… към тази наша връзка, би трябвало да се съгласиш с мен, че е нужно да поохладим малко физическата страна на нещата за известно време поне.
— О, мамка му!
Мърси доста се стресна от тази кратка, но красноречива проява на несъгласие. Освен това се почувства обидена.
— Ако единственото, което те вълнува, е сексът, тогава можеш спокойно да го потърсиш някъде другаде.
— Снощи нямаше нищо против секса.
Не й харесваше застрашителното изражение на лицето му.
— Понякога човек изпуска контрол над себе си. Много е лесно, много е естествено дори да се почувстваш като пометен от едно силно временно физическо изживяване, което…
— Не и ти обаче.
Тя присви очи.
— Какво точно имаш предвид?
— За теб не е нито лесно, нито естествено да се почувстваш като пометена от едно силно временно физическо изживяване. Снощи заплува в съвсем непознати води и аз бях този, в когото се бе вкопчила, за да не се удавиш.
— Доста цветисто го описа, но това не променя нищо.
Той направи две широки крачки към нея и я притисна до стената, преди тя да има време да се изплъзне. Очите му бяха пламнали от необичайно за него чувство — гняв, възмущение или и двете заедно.
— Наистина ли мислиш, че единственото, което ме интересува, е сексът? — някак прекалено нежно я попита Крофт.
Мърси се бореше да не загуби самообладание.
— О, не, разбира се, трябва да се има предвид и книгата. Няма как да се отрече, че се интересуваш и от книгата.
— Да не си посмяла изобщо да споменаваш „Долината“. Не и в този разговор. Изобщо не говорим за проклетата книга! Тук става въпрос за нас двамата. За мен и теб. И искам да знам дали наистина си мислиш, че единственото, което ме вълнува у теб, е колко те бива в леглото?
— Убедена съм, че това е проблем за много връзки — отчаяно продължи Мърси.
— Ама ти и по този въпрос ли си специалистка?
— Крофт, престани. Нарочно се опитваш да ме унизиш. Притеснението ми е съвсем разумно и ми дължиш учтивостта поне да се отнесеш към него с уважение и загриженост.
— Къде е написано, че съм длъжен да се отнасям към твоите идиотски притеснения с уважение и загриженост?
— Притесненията ми не са идиотски. Крофт, та ние почти не се познаваме. Появи се в книжарницата ми едва в петък, за бога. До неделя вече ме беше вкарал в леглото. Това е шеметна бързина според общоприетите стандарти. А според моите стандарти направо е като скоростта на светлината. Искам да намалим темпото, ако наистина искаш да дойдеш с мен в Колорадо.
— Това ли е последната ти дума по въпроса?
— Да — яростно отвърна тя, — това е.
Той се вторачи в нея в продължение на една минута, която й се стори безкрайна. Сенките в очите му бързо се сменяха, сякаш в момента прехвърляше в главата си различни отговори. После внезапно отдели ръце от стената и тръсна глава, явно сериозно засегнат.