Докато хапваха зле приготвените, определено залоени хамбургери и пържени картофи в празната закусвалня, Мърси се опита да поддържа непринуден разговор. Но Крофт цял ден бе доста неразговорлив и очевидно не смяташе да коригира поведението си точно сега. Мърси още веднъж остана с впечатлението, че мислите му са заети с други неща. Това я дразнеше. Освен това силно я безпокоеше.
Дотук с идеята да използваме това пътуване до Колорадо, за да се опознаем, мрачно си помисли тя.
Докато се опитваше да си намери удобно място върху стария сплъстен дюшек, след като загаси лампата, която допреди малко осветяваше евтините мебели на бедно обзаведената стая, Мърси вече сериозно се съмняваше някой да е успял истински да опознае Крофт Фалконър.
Няколко минути полежа мълчаливо, заслушана за шум от съседната стая. Крофт беше избрал точно нея. Стените бяха тънки, но освен звуците от водопровода, никакъв друг знак за съществуването му не можеше да се долови.
Това изобщо не ме изненадва, рече си тя. Този човек се движи като призрак. Мърси се опита да разпуха възглавницата си, обърна се настрани и затвори очи.
Крофт стоеше в тъмнината и наблюдаваше сенките от прозореца. По-рано го бе отворил, за да пропусне малко свеж въздух във влажната, вмирисана на мухъл стая. Боровете и елите тъжно въздишаха. Мърси беше права, развеселен си помисли. Дърветата наистина издаваха чудати звуци. Освен това спираха и светлината от звездите, която се опитваше да се процеди между тях.
Но за разлика от Мърси не намираше непрогледната тъмнина потискаща. Разбираше инстинктивната й реакция. Тя бе създание на светлината. Сияйно, прозрачно, трептящо от цветове. Той, от друга страна, бе създание на нощта. Разбираше тъмнината, познаваше я твърде отблизо, използваше прикритието й за свой дом.
Преди половин час Мърси най-сетне си бе легнала. Бе я слушал как шумоли из стаята, като запомняше всеки звук и се опитваше да си изгради представа за ритуала й преди лягане. Особено внимателно се заслуша, когато я чу да отваря куфара си. Ясно си я представи как вади оттам прилична нощница, дълга до петите.
После, обзет от чувство на приятно нетърпение, той я чу как отваря вратата на дрешника. Навярно си сваляше ризата с цвят на папая, която бе носила този ден, като бързо я разкопчаваше, откривайки сладките извивки на гръдта си.
После дойде ред на дънките. Чу я как ги сваля и веднага си представи приятно закръгленото й дупе, облечено единствено в полупрозрачни бикини. Само след миг вероятно и бикините са последвали дънките на пода. Сега трябва да е съвсем гола, помисли си той. Закръглените бедра, хубавите гърди…
Приятното нетърпение се превърна в раздразнение, когато Крофт чу Мърси да се качва в леглото. Едва сдържаното му желание го правеше нетърпелив.
Сега, докато стоеше до прозореца, той се почуди дали да не влезе в стаята на Мърси и да се вмъкне в леглото й.
Сигурно вече бе задрямала и едва ли щеше да е в състояние да му изнесе лекция как точно трябва да се развива връзката им. Връзка.
Мина му през ум, че изобщо не харесва тази дума. Може би защото не я разбираше напълно.
По-лесно му беше изобщо да не мисли за тази страна на любовното чувство.
Тук съм, за да свърша работа, мрачно си напомни той. Тази жена явно добре успяваше да го разконцентрира, а това го безпокоеше и му се струваше опасно.
В момента „Долината на тайните съкровища“ бе най-важното нещо. Крофт се намръщи, като се сети за настояването на Мърси да я остави в сейфа на мотела. Би й предложил той лично да я съхранява, но имаше предчувствието, че тя ще откаже. Никак не й се нравеше интересът му към книгата. Това я караше да изпитва недоверие към него. Той пък, от своя страна, никак не харесваше мисълта, че тя не му се доверява, затова изобщо и не спомена възможността лично да пази томчето. Доста объркана история, помисли си накрая.
Преди Крофт изобщо не беше разсъждавал за това колко сложна може да се окаже една „връзка“.
Едно обаче бе ясно: колкото повече мислеше за това, толкова по-малко му се нравеше мисълта, че „Долината“ се намира в онова жалко подобие на сейф долу. А причините да не му се нрави тази мисъл нямаха нищо общо с връзката му с Мърси. Причините си бяха съвсем ясни и логични.
Ако Гладстоун се окажеше най-обикновен колекционер, тогава нямаше никакъв проблем. Но ако той бе човекът, някога носил името Егън Грейвз, то досега сигурно бе разбрал, че Мърси не пътува сама. Честният колекционер на книги Гладстоун вероятно не би имал нищо против, че продавачката е довела приятел със себе си. Грейвз обаче би се притеснил доста.