„Долината на тайните съкровища“ може би се намираше в опасност, докато бе в онзи сейф, и щеше да е на по-сигурно място, ако Крофт я пазеше до сутринта.
Крофт реши какво трябва да направи и се извърна от прозореца. Утре ще обясни на Мърси, че е прибрал книгата, защото дежурният служител не му е вдъхвал особено доверие.
Крофт отвори вратата на стаята си и съвсем безшумно се промъкна по коридора към стълбите.
Отвън откри, че светещата реклама на мотела е била изключена за през нощта. Във фоайето също беше тъмно. Крофт отиде до вратата и се облегна на звънеца. Отвътре не се чу никакъв звук и той реши, че служителят сигурно е изключил и него, заедно със светлинната реклама. Почуди се дали собственикът на мотела, който явно отсъстваше в момента, знае какво е нивото на обслужването.
Крофт отстъпи малко от вратата, огледа критично пантите и реши, че Мърси е права — би могла да се отвори с най-обикновена кредитна карта.
Минута по-късно влезе в опърпаното фоайе и внимателно затвори вратата зад себе си. Вонята на евтино вино веднага го удари в носа и Крофт на момента разбра с какво се забавлява дежурният служител през дългите нощи. Лекото похъркване от кушетката в ъгъла потвърди извода му.
На пода се търкаляше бутилка евтино вино. Крофт направи опит да разбуди дежурния, но, изпълнен с отвращение, бързо се отказа. Този приятел очевидно беше намерил абсолютно сигурно лекарство против безсъние.
Крофт прекоси стаята и пристъпи зад бюрото на рецепцията. Античният сейф лежеше на пода в малкия офис и внушителните му форми се открояваха като сянка в тъмнината.
Крофт пребърка само три чекмеджета, преди да открие комбинацията за отварянето му, залепена с тиксо за едно от тях. Очевидно сигурността не се смяташе за особено важен проблем тук, в колорадските гори.
ШЕСТА ГЛАВА
Мърси се събуди с разтуптяно сърце и усети, че от напрежение стомахът й се е свил на топка.
Трябваше й известно време, за да се ориентира в обстановката. В продължение на няколко жизненоважни секунди мозъкът й явно отказваше да разпознае чуждата стая и неудобното легло. Две неща й бяха ясни само: това не бе нейният апартамент и ставаше нещо съвсем нередно.
Мърси лежеше неподвижно под завивките, докато сенките в хотелската стая постепенно започнаха да се оформят пред очите й. Бавно успокои ускореното си дишане. Направо ставам смешна, помисли си тя. От толкова години живея сама, а пак се събуждам със свито сърце и ме е страх от тъмното? Всичко си е наред. Просто спя в непозната стая. Трябва да се успокоя и да дойда на себе си. Няма от какво да се притеснявам. Крофт е в съседната стая в края на краищата. Дори и съвсем тихичко да извикам, ще се чуе през тънките стени.
Бавно седна на леглото, след което грабна завивката и я притисна до брадичката си; много й се искаше Крофт да е по-близо. Нищо против нямаше даже да е в стаята, с нея. Тази мисъл й действаше доста успокоително.
Пулсът й вече не препускаше така, но още не беше се нормализирал. Какво, по дяволите, ми става, запита се тя. Това е доста нетипично за мен.
Тихото подраскване отвън на прозореца накара сърцето й пак да забие лудо. Обля я студена пот. Сега поне знаеше какво я е разбудило.
Трябва да е някой клон, който удря стената на сградата, каза си тя. С огромно усилие на волята Мърси се застави да стане от леглото. Да пукна, ако се оставя да умра от ужас заради някакъв си клон. Жена, която не живее с никого, не може да си позволи да умира от ужас само като чуе шумолене на листа през нощта!
Мърси решително закрачи към прозореца. С тези неща човек трябва смело да се справя. Самотните жени бързо свикваха да стават посреднощ, за да видят откъде идва някой подозрителен шум. Само така можеха да се почувстват спокойни. Ще се наведе над перваза, за да види кой е този досаден клон, а после ще се надсмее над фантазьорските си страхове.
Беше на по-малко от метър от прозореца, когато тъмната, определено човешка сянка се появи пред погледа й от другата страна на стъклото.
Има си време, когато трябва да се правиш на смела и да ходиш да търсиш източника на някой странен шум. Има си и време обаче, когато трябва да викаш за помощ. Мърси нададе пронизителен писък. Натрапникът отвън замръзна на място, като че ли го бе ударил ток. Но пак се размърда, още преди да бяха отшумели и последните отгласи от вика на Мърси. Тъмната фигура бързо се промъкна по перваза на прозореца и изчезна.
Силното чукане по вратата на Мърси прозвуча само секунди след това.
— Мърси! Отваряй вратата или ще я разбия на секундата!
Мърси скочи към вратата. Крофт никога не заплашваше, а просто казваше какво ще направи, и изобщо не й се щеше да плащат на хотелската управа и за строшена врата.