Той се изправи бавно и застана с лице към нея.
— Казах ти истината. Съществуването на „Долината“ повдигна някои въпроси, на които трябва да се намери отговор. Това не е нова работа, става дума за стари сметки. Те трябва да бъдат уредени.
Мърси напрегнато го наблюдаваше, усещайки непоколебимата воля на този човек.
— А ти си от хората, които винаги се грижат старите им сметки да бъдат уредени, нали така?
— Да.
— Страхуваш се, че може би не си довършил работата, с която си се захванал тогава.
— Да.
— И не се интересуваш от мен, защото ме намираш очарователна и неустоима, а защото съм просто още едно парченце от мозайката, която се опитваш да подредиш. Използваш ме, за да проследиш пътя на книгата.
Веждите на Крофт се събраха като градоносен облак.
— Стига глупости, Мърси. Логиката ти изобщо не я бива. Ти и книгата сте две съвсем различни неща.
— Как ли пък не. И аз мога да разсъждавам не по-малко логично от теб, Крофт Фалконър. Ти ме използваш и ако очакваш, че ще се примиря с това, трябва съвсем да си се побъркал.
Крофт въздъхна с искрено съжаление.
— Съжалявам, Мърси. Но нямаш никакъв избор в този случай. Нещата стигнаха прекалено далеч.
Идваше й да изкрещи от безсилен гняв, но вместо това се опита да възвърне самообладанието си.
— Грешиш. Мога да ги спра точно тук и в този момент.
— По-добре да си вземеш душ и да събереш багажа си. Вече се развиделява и се съмнявам, че който и да е от двамата ще спи изобщо тази нощ. — Крофт се извърна и излезе от стаята, като тихо затвори вратата зад себе си.
Мърси гледаше след него, безсилна и объркана. Желанието да изкрещи от гняв или да му отвърне с физическо насилие са изпари.
В момента копнееше единствено да се разплаче. Чувстваше се уловена в капан, притисната между строгия морален кодекс на Крофт и собствения си яд, че отново я използват.
СЕДМА ГЛАВА
Крофт не отделяше поглед от криволичещия планински път, докато караше нагоре призори, но съзнанието му бе изцяло заето с жената на седалката до него. Прекалено много мълчи, помисли си той. Това никак не му харесваше. Толкова дълго мълчание от страна на Мърси можеше да означава само нови неприятности. Навярно в главата й се блъскаха съмнения и търсеше начин да издигне бариера и защитна стена.
Лоша стратегия бе да даваш на опонента си време за размисъл, особено когато ставаше дума за жена като Мърси. И без това вече беше стигнала до някои опасни изводи. Време бе да се заеме сериозно с положението.
— Мърси, ако вече си приключила с цупенето, можем да си поговорим за това какво ще правим, като стигнем у Гладстоун.
— Не се цупя. Мисля си.
— Не ми се ще да се караме по този въпрос. Но наистина искам да си поговорим.
— Ако искаш да говорим, първо ми кажи защо сега седя с теб в тази кола, след като трябваше да те зарежа още при мотела и да тръгна към Гладстоун сама.
— Тук си с мен, защото дълбоко в душата си ми имаш доверие и много добре го съзнаваш. — Усети как го облива приятна, радостна вълна при тази мисъл. Самата истина си беше — откри я още преди половин час, когато тя мълчаливо се качи в колата и затръшна ядно вратата.
— Добре, признавам, че вярвам на измислените ти историйки. Сигурно те притеснява фактът, че „Долината“ се е появила отново на бял свят след три години. Мисля обаче, че грешиш, като подозираш връзка между това, което се е случило преди три години, и моя клиент.
Той нехайно сви рамене.
— Много е възможно и да греша. Моля се на Господ да се окаже, че е така. Сигурен бях, че Грейвз загина в огъня. Но, от друга страна, бях убеден, че и колекцията от книги също е изчезнала в пламъците. Нито една друга книга от нея не се е появявала в каталозите на търговците.
— Следил си всичките?
Той бързо кимна.
— Когато от самото начало се захванах да открия Грейвз, прекарах много време, за да науча малкото неща, които се знаеха за този човек. Страстта му към колекционирането на книги бе едно от хобитата му, които той нямаше как да прикрие — особено в случай че иска да увеличава колекцията си. Беше много внимателен при сделките си с търговците на книги. Винаги използваше посредник, а собствената си самоличност не разкриваше никога. Но слуховете все пак плъзнаха, а аз точно това дебнех. Използвах манията на Грейвз за колекциониране на книги като начин да го проследя до острова. Повярвай ми, научих доста за интересите му. Има много изтънчен вкус. Повечето от книгите му представляват оцелели уникати. Някои от тях носят дата и печат от шестнайсети век. Повечето са изключително ценни просто защото са уникални. „Долината на тайните съкровища“ не е от важните придобивки, защото не е единствен екземпляр. Това бе една от причините да се сетя за нея, когато видях обявата ти. Съществуват още няколко нейни екземпляра. Струва само три-четири хиляди долара. Ако някой искаше да грабне наистина ценна книга през нощта на пожара, той щеше да предпочете да спаси нещо друго, а не „Долината“.