— Добре ли си?
Тя рязко кимна, но все още не можеше да проговори. Постепенно гърлото й се отпусна. Опита да пийне глътка вода.
— Шегувах се, Мърси. — Крофт пак седна и в погледа му личеше загриженост. — Никога не бих направил такова нещо пред очите ти.
— Имаш извратено чувство за хумор, Крофт — едва издума тя. — Моля те да си спомняш, че става дума за моето бъдеще, когато си правиш такива ужасни шегички.
— Твоето бъдеще — отвърна той замислено — е интересна тема за разговор.
— Съгласна съм. Често си мисля за него. Но в момента нямам намерение да го обсъждам с теб. А сега относно посещението у Гладстоун. Има само още един въпрос, по който бих искала да се разберем. — Наведе се напред, за да го прикове със сърдития си поглед. — Трябва да решим как точно ще представим връзката си.
— Наистина не харесвам тази дума. Доста мислих по въпроса и реших, че е безполезна.
— Безполезна? Аз я намирам доста полезна.
— Явно защото нямаш нищо против в живота ти да присъства известна неяснота.
— Крофт, пак ще ти повторя, че е важно човек да може да се нагажда. Смятам, че пак се отдалечаваме от главната тема. За нашата връзка…
— Какво има да говорим?
— Можем да се представим пред Гладстоун като професионални познати, които по една случайност са и приятели. Да го накараме да си мисли, че и ти си търговец на книги и си ме придружил на това пътуване единствено от професионално любопитство и желание да го заинтересуваш да купува от теб, не само от мен.
— Няма да мине.
Мърси се обиди.
— Защо пък не?
— Първо, защото деловите хора никога не посещават клиентите си, придружени от конкуренцията. Освен това, ако е подозрителен тип, трябва само да вдигне телефона, за да разбере дали наистина имам книжарница. А открие ли, че нямам, ще стане много любопитен.
— Ще си направи всичкия този труд единствено ако е Грейвз или е свързан с него по някакъв начин. — Мърси бе прехапала долната си устна и бързо премисляше ситуацията.
— Не е задължително — изненада я Крофт със следващата си реплика. — Очевидно е ексцентрик и има ценна колекция. Дори и да е съвсем безобиден, пак би могъл да провери кои са неканените му гости. Аз бих сторил същото на негово място. Не, Мърси, боя се, че ще се наложи да се покажем като любовници. Ти ще бъдеш специалистът по редки книги. Аз просто ще бъда приятелят, решил да те придружи на това приятно пътуване. Отсядането ни в дома на Гладстоун ще е една кратка отбивка от романтично пътешествие из планините на Колорадо.
Мърси гневно го изгледа.
— Не ми се нрави.
— Нямаш избор, освен ако не измислиш нещо по-добро и не ме убедиш, че ще свърши работа.
— Та как бих могла да те убедя, в която и да е своя идея? Още от самото начало я приемаш с предубеждение.
Той твърдо поклати глава.
— Винаги се старая да разсъждавам разумно и логично, когато става дума за стратегия. Поначало съм разумен и разсъждавам логично за всичко.
Мърси го бодна закачливо с пръст.
— Ти си най-неразумният и нелогичен мъж, когото изобщо съм срещала.
— Съвсем скоро ще се наложи да ти изнеса няколко урока по логика и философия. Прекалено много години си следвала само инстинкта и чувствата си.
— Ако бях действала единствено под давление на инстинктите и чувствата си, не бих оцеляла в самостоятелния си бизнес през последните две години — тържествуващо му отвърна тя. — Готови ли сме да тръгваме? Според картата трябва да стигнем дома на Гладстоун след час-час и нещо.
Ръката му се стрелна, над масата, улови китката й и прикова Мърси на мястото й точно когато се готвеше да стане. Очите на Крофт изведнъж бяха придобили сериозен и суров израз, както през нощта, когато й беше наредил да го остави да се оправя с властите. Мърси не посмя да помръдне.
— Разбрахме се, че ще се държим като любовници, докато сме у Гладстоун. Не искам никакви изненади от теб, Мърси. Не и докато сме там. Твърде рисковано ще бъде.
— Каза, че ако предложа по-добра идея, ще бъдеш готов да я обмислиш — отвърна тя и очевидно се чувстваше доста неудобно в момента.
— Няма да предложиш нищо по-добро. Вече съм премислил всичко. По-добра идея не съществува. Искам да съм сигурен, че ще играеш ролята на моя любима през следващите няколко дни.
— А ако не се съглася?
— Ще отложим цялото пътуване още на секундата.
Бе доста шокирана.
— Няма да го направиш! Тук става въпрос за моето бъдеще. И да не си посмял да ме заплашваш, Крофт!
— Вече неведнъж ти казах, че никога не заплашвам.
Ситуацията беше направо вбесяваща, но Мърси се чувстваше като в капан. За жалост имаше някои неоспорими факти, които трябваше да се вземат предвид, като не на последно място бяха неприятните мисли, които Крофт бе успял да насади в мозъка й по отношение на истинската личност на нейния важен клиент. Дори само това бе достатъчна причина да вземе със себе си спътник по време на престоя си у Гладстоун.