Но не можеше да загърби факта, че Крофт я бе подвел, или по-скоро и бе позволил да стигне до някои погрешни изводи. Тя нито за миг дори не се усъмни, че се е държал извън нормите на своя ексцентричен, суров, но честен морал. Ако погледнеше нещата от негова страна, той имаше неуредени сметки. Бе твърдо решен да я защитава, макар че я бе използвал нечестно, за да тръгне по следата на „Долината на тайните съкровища“. По свой начин даваше най-доброто от себе си, за да изпълни задълженията, които честта му повеляваше, и да довърши отмъщението си. Принудена бе да се отнася към това с уважение, независимо колко я ядосваше в момента.
— Добре — най-накрая рече тя, тъй като нямаше друг избор. — Ще се държим като любовници.
Изгарящата мощ в очите му изчезна за секунда. В следващия миг лешниковите очи на Крофт излъчваха топлина, а устните му се усмихваха.
— Никак няма да е трудно. Та ние сме точно това. Любовници.
Внезапно ядосана, Мърси рязко дръпна ръката си в момента, в който той отслаби хватката си.
— Може да сме всичко друго, но не и любовници. Пътуването няма да бъде нищо повече от онова, което планирахме от самото начало: делова ваканция, и точка по въпроса! — Скочи на крака, посягайки да вдигне чантата си.
— Мърси, не се опитвай да отричаш нашата, хм, връзка. Няма да ти разреша да се правиш, че тя не съществува. — Крофт вече беше на крака и държеше омазнената сметка, оставена преди малко на масата им. След това забърза след Мърси, която вече беше няколко стъпки пред него. Тя рязко се завъртя и забеляза празната маса зад него.
— Няма ли да й оставиш бакшиш? — сряза го тя, като се стараеше да говори тихо, така че сервитьорката да не чуе.
Крофт присви очи.
— Защо, да не съм длъжен? Тя не си направи труда да приготви чая така, както я помолих. По принцип бакшишите са измислени като поощрение за доброто обслужване. Няма никакъв смисъл да се възнаграждава немарливото отношение. По този начин просто се окуражават мързеливците.
— Моля ти се, спести ми философстването си върху проблемите на наказанието и възнаграждението. Тази жена работи най-много за минималната заплата. Изобщо не бих се изненадала, ако е разведена и отглежда две деца единствено с парите, които изкарва оттук. Сигурно е застопорена в този загубен град до края на живота си. Това е достатъчно голямо наказание за една чаша зле приготвен чай. Остави й бакшиш, Крофт.
Той се предаде без да каже и дума и посегна за портфейла си. Мърси само кимна веднъж в знак на одобрение. Всеки път, когато бе готова окончателно да вдигне ръце от него, се появяваше лъч на надежда. Крофт можеше да бъде направляван. Можеше да бъде изкарван от нерви. Можеше да бъде принуден да смени навиците си. Но която и жена да се захванеше с това, трябваше да работи по въпроса двайсет и четири часа в денонощието.
Следвайки упътванията на Гладстоун, Крофт отби по тясното планинско шосе на двадесетина километра след малкото кафене, където бяха спрели за закуска. Новият път беше още по-тесен от този, по който бяха минали. Очевидно щатските власти не смятаха, че е от особена важност да го поддържат в добро състояние. Крофт намали скоростта до петдесет километра в час, когато тойотата започна да се бунтува срещу неравния път. Издигащите се отстрани дървета сякаш се опитваха да го смачкат съвсем и да го заличат от лицето на планетата.
— Имам чувството, че този път не води към нито един от главните ски-курорти — отбеляза Мърси.
— Права беше, като каза, че Гладстоун държи изключително на уединението си. Този път определено би държал гостите настрана.
Свиха по един шеметно остър завой и се озоваха пред изоставена сбирщина от посивели и полуразрушени от стихиите бараки, които запълваха едно малко сечище.
— Мъртъв град! — възхитено възкликна Мърси. — Истински мъртъв град!
— Мисля, че определението ти е доста противоречиво. — Крофт намали колата още докато минаваха през разпадащите се останки на това, което някога трябва да е било кипящ от живот миньорски град.
Мърси жадно разглеждаше разрушените сгради, паянтовите врати и изпотрошените прозорци. Останките от дървения тротоар, някога свързвал редица от магазини, се простираха край шосето. Един полуизгнил дървен фургон лежеше преобърнат до някаква сграда, над която още стоеше избелелият надпис „Смесен магазин на Дрифтърс Крийк“.