Първоначалният ентусиазъм на Мърси започна да спада, като се загледа по-внимателно в картината пред очите си. Порутените сгради не изглеждаха съвсем истински. Някакво усещане на злокобна изолираност тегнеше над цялото място, като че ли то съществуваше в друго време или друго измерение. Мърси имаше чувството, че ако излезе от колата и се опита да докосне някоя от изгнилите, ронещи се дъски на най-близката сграда, тя ще изчезне изпод ръцете й. Тихите въздишки на боровете свистяха някак неестествено. Беше почти пладне, но по гърба на Мърси пробягаха хладни тръпки. Тя вдигна стъклото на колата.
— Мисля, че разбирам защо ги наричат мъртви градове, Крофт.
— Да. — Не каза нищо повече.
— Но е интересно, нали? Защо на връщане не спрем тук и не се поразходим наоколо, да огледаме. Никога не съм имала възможност да видя отблизо мъртъв град.
— Добре.
Звучеше неочаквано доволен. С малко закъснение Мърси се сети, че той сигурно вижда в това й предложение повод за по-нататъшно сближаване по време на пътуването. Не беше съвсем сигурна как да реагира. Крофт овладя колата при още един рязък завой и Дрифтърс Крийк изчезна зад тях. По тялото на Мърси се разля топлина. Отново свали стъклото.
Няколко километра след останките от Дрифтърс Крийк шосето стана още по-лошо.
— Имам чувството, че агенцията за коли под наем никак няма да се зарадва на това тук — рече Мърси.
— Мисля, че си права. — Крофт бавно спря автомобила и изгаси двигателя. Сложи ръце върху волана и се наведе напред, за да огледа терена пред себе си.
— Какво има? Защо спряхме?
— Погледни. Ей там има някаква преграда.
Мърси се взря в дърветата. Грубо свързани една за друга, няколко отрязани греди се засрещаха в средата на пътеката.
— Не прилича на бог знае каква ограда. Просто една дървена врата. Според инструкциите на Гладстоун, когато стигнем до дървената бариера, трябва да се обадим в къщата, за да преминем по-нататък. Това трябва да е мястото. Виждаш ли някъде телефонна кабинка?
— Ей там между дърветата. — Крофт вече отваряше вратата на колата. Изражението му бе станало някак вглъбено, а очите му с цвят на лешник — напрегнати и непроницаеми.
— Какво не е наред? — попита Мърси, като също бързаше да слезе от колата.
— Искам да проверя доколко паянтова всъщност е тази ограда. — Той закрачи към бариерата и без да я докосва, се извърна и тръгна по пътеката наблизо в гората.
Мърси го наблюдаваше любопитно. Като се върна след няколко минути, той изглеждаше доволен от огледа.
— Има датчици за аларма на всеки три метра по оградата. Макар да изглежда живописна, повярвай ми, не можеш да минеш с кола през тази ограда, без някой да разбере, че си тук. Най-добре да се обадим в къщата.
Мърси кимна и отиде до кабинката, която бе наполовина скрита от елшов гъсталак. В момента, в който вдигна слушалката, от другата страна долетя глас:
— Да, госпожице Пенингтън. Очаквахме ви. Стойте там. След няколко минути ще дойде човек, за да ви доведе до главната къща.
Мърси погледна към Крофт.
— Довела съм и един приятел с мен. Надявам се, че нямате нищо против, нали? Не бих искала да се натрапвам, но…
— Задръжте минута, госпожице Пенингтън.
От другата страна последва тишина, а после гласът отново каза:
— Господин Гладстоун с най-голямо удоволствие ще приеме и вас, и вашия приятел, госпожице Пенингтън.
Мърси окачи слушалката.
— Изглежда, никой няма против, че си дошъл с мен — бавно рече тя. — Дори не усетих голяма изненада. Не знам с кого разговарях, но звучеше много дружелюбно и предразполагащо.
— Може би са ме очаквали — промърмори Крофт.
— Казвали ли са ти някога, че от време на време проявяваш твърде неприятна склонност към мелодраматични изказвания?
ОСМА ГЛАВА
Когато след малко зърна планинското имение на Еразмъс Гладстоун, Мърси реши, че Крофт не е единственият, който проявява мелодраматични наклонности. Очевидно Еразмъс Гладстоун също залиташе в тази посока.
Просторният дом на два етажа се отличаваше с драматично модерен дизайн, състоящ се от чисти, искрящо бели стени и затъмнени стъкла, и бе ограден с високи дувари. На пръв поглед доста неприятно напомни на Мърси футуристична планинска крепост. Каменните зидове бяха поне метър по-високи от човешки бой. Широка порта от стоманени прътове представляваше единственият начин за достъп в двора.
Сега портата бе гостоприемно отворена и един мускулест симпатичен млад мъж, облечен в памучни панталони и пуловер с къси ръкави, стоеше там в очакване да поздрави гостите.
Мърси се почуди откъде набира прислугата си Гладстоун. Човекът до вратата не бе първият привлекателен представител на мъжкия пол, който двамата с Крофт видяха този ден. Младежът, посрещнал ги с един джип надолу по пътя, също хващаше окото. Хората на Гладстоун биха изглеждали добре с гирички в ръце в открит салон за бодибилдинг на някой калифорнийски плаж. Представи си само Крофт на същия този плаж и реши, че ще изглежда като излязла от джунглата пума, която елегантно се разхожда между тези напомпани юначаги.