Косата му някога трябва да е била руса, но сега бързо бе започнала да преминава в прекрасен нюанс на сребристосиво. Комбинацията от сребристо и златисто бе зашеметяваща. Тя подчертаваше най-сините очи, които Мърси бе виждала в живота си. Не можеше да определи точно каква отсянка на синьото са, но й напомняха нещо, вероятно цвят, който бе постигнала с акварелите си в даден момент.
Носът и устата на Гладстоун бяха фино очертани. Беше облечен във всекидневни, но очевидно скъпи дрехи: копринена спортна риза, тъмни панталони и италиански кожени обувки.
Какъвто и да е, реши Мърси, Гладстоун в никакъв случай не прилича на гуру. Още по-малко пък приличаше на човек, който би се замесил в нещо толкова долно като проституция, събиране на бели роби и наркотрафик. Този мъж определено беше от сой. Когато й се усмихна, от него заструи главозамайващо мъжествено очарование. После заговори и тя осъзна, че гласът му звучи още по-приятно на живо, отколкото по телефона. Чудесен глас за изразително четене на поезия и за рецитиране на героични балади.
Глас, който също би могъл да свърши добра работа при омайване на група наивни вярващи. Мърси нарочно прогони от главата си тази мисъл. Няма да остави мелодраматичните изводи на Крофт да повлияят и на нея!
— Госпожице Пенингтън, изключително съм щастлив да се запозная с вас. Казвам се Еразмъс Гладстоун. Моля да ме наричате Еразмъс. — Той извърна патрицианската си глава към Крофт и протегна изящната си ръка с дълги пръсти. Малък пръстен с монограм проблясваше на един от тях. — Вие трябва да сте приятелят, за когото ми бе казано. Как точно ви беше името?
— Фалконър. — Крофт пое протегнатата ръка, но се здрависа бързо и делово. — Крофт Фалконър. Щом чух, че Мърси планира да прекара няколко дни в Скалистите планини като гостенка на мъж, когото не познавам, реших да се самопоканя. Сигурен съм, че влизате в положението ми. Разбирам, че бизнесът си е бизнес, но… — Остави изречението красноречиво недовършено. Мъжки разговор, така да се каже.
Гладстоун се усмихна.
— Абсолютно, Крофт. Един мъж трябва да се грижи за всичко, което е негова собственост. Наоколо винаги се навъртат хора, които само чакат да откраднат нещо скъпоценно. А трябва да призная, че госпожица Пенингтън изглежда изключително скъпоценна.
— Госпожица Пенингтън — прекъсна ги Мърси с изпепеляващ поглед към Крофт — по-скоро би предпочела да не се говори за нея като за неодушевен предмет.
Крофт просто сви рамене в отговор, но Гладстоун широко се усмихна и погледна назад през рамо.
— Уверявам ви, че напълно разбирам как се чувства Крофт. Ако моята Изабел получи покана от неизвестен за мен мъж на няколко хиляди километра от дома, и аз бих реагирал с една подобна загриженост. Ела тук да се запознаеш с нашите гости, скъпа моя. Винаги се оплакваш, че не ни гостуват достатъчно често хора. Трябва да се наслаждаваш на следващите няколко дни. Мърси, Крофт, позволете ми да ви представя моята приятелка Изабел Аскейниъс. Без нея бих бил много самотен тук в планините.
Мърси забеляза някакво движение във фоайето зад Гладстоун и само миг по-късно оттам се появи една поразително красива жена. На ръст бе почти колкото Гладстоун, което значеше поне десетина сантиметра по-висока от Мърси. Като се приближи още повече, Мърси разбра, че жената, която бяха нарекли Изабел, е само десетина сантиметра по-ниска от Крофт.
Изабел Аскейниъс изглеждаше тридесет и няколко годишна, но с такова телосложение би заблудила за възрастта си даже на осемдесет. Косата й бе черна и лъскава като обсидиан и тя я носеше свита в елегантен кок, който подчертаваше високите скули и прекрасните тъмни очи. Устата й беше като излязла от реклама за червило, с бляскав коралов оттенък, по-подходящ от него не би могъл и да се намери. Същият коралов цвят бе нанесен върху дългите й, внимателно оформени нокти.
Мърси даже и за миг не се усъмни, че Изабел и Гладстоун са любовници. Дамата на Гладстоун бе облечена също тъй елегантно като приятеля си. Бялата копринена риза и белите й панталони очертаваха приятно силното, очевидно здраво тяло. Имаше пищни форми, но не изглеждаше закръглена. Талията й бе много тънка и стегната в черен кожен колан.
Мърси неволно погледна собствените си дрехи и й се прищя да беше облякла нещо — каквото и да е — по-представително от дънките, които бе намъкнала сутринта.
Когато Изабел излезе на слънце, за да протегне елегантната си ръка към Крофт, Мърси изведнъж бе осенена от неприятната мисъл каква поразителна двойка представляват двамата. Високият ръст, тъмните коси и очи на другата жена бяха прекрасно женско копие на ръста и тена на Крофт. Стегнатите, искрящо бели дрехи на Изабел като че ли подчертаваха тъмните тонове на спортния му панталон и на свободната му памучна риза. Когато Изабел постави ръката си в неговата длан, Мърси си помисли, че ноктите й изглеждат като червени ками на фона на загорялата кожа на Крофт.