— Хм, аз само се шегувах.
Изабел кротко кимна.
— Независимо от това трябва да знаете, че с удоволствие бих отворила гардероба си за вас.
Именно Крофт сложи край на това обсъждане, като без много такт рече:
— Оставете, няма смисъл. Вашите дрехи няма да станат на Мърси. Това ли е нашата стая?
Мърси мълчаливо стисна зъби от яд, а Изабел ги въведе в апартамент, издържан в семплите фини линии на арт деко. Всеки предмет в слънчевата стая, в която се озоваха, се намираше в подходящата геометрична пропорция спрямо останалите. В малката гола статуя, поставена до широкото легло, се усещаше нещо от претруфеността на 30-те години, но като цяло дизайнът бе изчистен и много съвременен. От прозореца се виждаха заснежените планински върхове и безкрайните зелени долини, които се губеха в далечината.
— Мърси, когато споменахте пред Далас, че сте придружена от приятел, ние предположихме, че става дума за близък приятел. Да се надявам, че сме подразбрали правилно.
— Правилно сте подразбрали — направо отвърна Крофт, преди Мърси да успее да измисли по-изискан отговор.
Тя му хвърли унищожителен поглед, докато Изабел му се усмихваше.
— Тогава се надявам, че този апартамент ще ви хареса. Има свързваща врата между тази стая и следващата, което би ви дало възможност да бъдете заедно или разделени, както пожелаете. Наредих на Ланс да занесе вашия багаж в другата стая, Крофт. Моля ви, не се безпокойте да промените каквото и да е в стаята, за да ви е по-удобно. Еразмъс и аз единствено искаме гостите ни да се чувстват като у дома си. А сега, ако ме извините, ще сляза долу да проверя дали всичко е готово за вечеря. Елате и вие, когато се приготвите. Коктейлите ще бъдат сервирани след час.
Мърси облекчено въздъхна, когато вратата се затвори зад Изабел.
— Виж да не е източила малко кръв от китките ти, докато се ръкувахте. Чудя се как поддържа такива идеални маникюри. Най-близкият козметичен салон трябва да е на триста километра оттук.
— Имам чувството, че Изабел не се занимава много с домакинска работа — разсеяно рече Крофт и бавно се заразхожда из стаята.
— Меко казано — намръщи се Мърси. — Кой ли я върши всъщност? Домакинската работа имам предвид.
— Вероятно Далас и Ланс.
— Явно са много надарени млади хора.
— Явно е така. — Крофт се отпусна на едно коляно, за да огледа контакта в стената.
Мърси го наблюдаваше със свъсени вежди — знаеше какво прави, защото й бе обяснил всичко, докато чакаха пристигането на посрещачите си. В момента проверяваше за подслушвателни устройства. Беше й казал, че може и да не успее да ги открие, ако са поставени от много добър професионалист, и че ще трябва да внимават какво говорят, когато са в къщата. Мърси се съгласи със строгите му инструкции най-вече защото беше започнала да осъзнава, че няма смисъл да спори с него, когато е в едно от онези особени настроения.
— Е, какво? — Без да издава звук, тя оформи с устни въпроса си, като видя, че огледът на стаята е приключен.
— Смятам да си взема един душ. — Крофт спокойно започна да разкопчава ризата си. Кимна по посока на банята, която разделяше двете спални помещения.
— Добре. — Мърси се доближи до прозореца, за да разгледа вълнуващия пейзаж навън. — Гледката е невероятна, нали?
Без всякакво предупреждение той се оказа точно зад нея и ръката му се плъзна по врата й. Мърси подскочи от изненада.
— Ама наистина, Крофт! Винаги ли трябва така да изскачаш иззад гърба ми?
— Казах, че смятам да си взема душ — прошепна право в ухото й. — Имах предвид и ти да ме последваш.
— Не, Крофт — разгорещено започна Мърси с намерението да му разясни как точно стоят нещата помежду им. Но така и не успя да довърши тирадата си. Крофт сложи голямата си длан пред устата й и я повлече към банята.
— Тихо, скъпа — прошепна той, докато я дърпаше през прага на просторната баня, — понякога говориш много. — Затвори вратата с крак и тръгна към облицованата с плочки душ-кабина. После пусна Мърси и завъртя кранчето на водата. — Така. Сега можеш да говориш каквото си искаш.
Шумът от водата под душа заглушаваше тихия му глас. Мърси го изгледа ядосано и понечи да излезе заднешком.
— Какво?
— Казах, че сега можеш да говориш каквото си искаш. — Той посегна и отново хвана ръката й, за да я спре. — Шумът от душа би трябвало да заглуши всичко, което кажем тук.
Мърси най-сетне проумя.
— Аха. — За момент я обзе особено разочарование. Крофт явно действаше съвсем делово. Не бе имал намерение да я завлече под душа, за да я люби страстно под водната струя. Тя вирна брадичка. — Е, по една случайност нямам какво да ти кажа. Имам си много по-голям проблем в момента, за да ми е до тайни съвещания в банята.