Тук човек можеше да се скрие. Или да ловува.
Подмина завоя на пътеката й видя Мърси, застанала на ръба на басейна, да наднича във водата. Басейнът беше осветен от подводни лампи. Мърси явно бе очарована. Очите й блестяха от вълнение.
— Невероятно е. Толкова истински и толкова огромен! Виждал ли си такова нещо преди?
— Да, но последното място, което напомняше на това, гъмжеше от насекоми и змии. Това е холивудският вариант на истинска джунгла.
— Повече ми харесва този вариант, отколкото онзи с насекомите и змиите. Дявол да го вземе, как ми се ще да си бях взела банските.
Изабел се появи иззад листата на едно дърво с думите:
— Винаги държим подръка бански за гостите си. В кабинките близо до сауната ще намерите такъв, който да ви става. Елате. Ще ви покажа къде са съблекалните. Моля ви, чувствайте се поканени да поплувате, когато пожелаете.
Крофт бавно вървеше след двете жени и продължаваше внимателния оглед на тропическия басейн. Ефектът на илюзията не успяваше да прикрие факта, че всъщност се намират в едно огромно мазе. Никъде нямаше прозорци. При угасени светлини това място щеше да прилича на черна пещера.
Няколко минути по-късно Изабел ги изведе от градината и посочи към голяма дървена сауна и две кабинки.
— Вижте в дясната кабинка за дамските бански костюми. В другата пък има няколко чифта мъжки. — Изабел се усмихна на Крофт.
Мърси се престори, че не забеляза усмивката, която бе предназначена за Крофт, но той видя как ядно се бяха присвили очите й, когато се извърна да отвори вратата на кабината. За втори път този ден той се почуди дали не го ревнува от Изабел Аскейниъс. Доста интригуваща мисъл.
Нямаше време обаче да разсъждава върху това. Изабел вече извеждаше гостите си от залата с басейна през друга стъклена врата, от която се влизаше в съвсем различна стая.
— Еразмъс отиде напред, за да отвори библиотеката. Толкова е нетърпелив — леко развеселена им обясняваше Изабел. — Едва се стърпява да се похвали с колекцията си на хора, които разбират от тези неща. Толкова рядко ни идват гости.
Стаята от другата страна на вторите стъклени врати бе мебелирана като лична библиотека в стар европейски стил. Имаше малки настолни лампи с абажури от зелено стъкло, пухкави канапета и полирани дървени масички. Единственото нещо, което липсваше, бяха книгите. В средата на стената бе вкопано голямо хранилище, в което човек можеше да влиза спокойно прав. Вратата бе направена от тежка стомана и бе снабдена със сложен механизъм за заключване. Крофт с интерес разгледа механизма.
Свеж хладен въздух се понесе към тях през отворената врата на хранилището. Еразмъс Гладстоун ги чакаше вътре. Като прекрачиха високия праг, Крофт и Мърси се озоваха в стая, чиито стени от тавана до пода представляваха полици с книги. Не бе нужно човек да е голям специалист, за да разбере веднага, че повечето, ако не и всички, от тези книги са много стари и изключително ценни. Мърси направо изпадна във възторг. Крофт я гледаше как се приближава до един от рафтовете и чете имената на авторите и заглавията по кориците на книгите.
— Чосър, Марлоу… — Тя изговаряше тихо и почтително великите имена, а пръстите й се движеха над повърхността на кожените подвързии, сякаш не смееше да докосне книгите. — Никъде не съм виждала такава сбирка освен в музей, Еразмъс.
Той се усмихна доволно.
— Човек трябва да притежава поне няколко книги, отпечатани преди 1500, ако иска да рече, че има достойна библиотека. Трябва да призная, че все още работя по тази част от колекцията си.
— Но да имате толкова много прекрасни екземпляри — рече Мърси с леко поклащане на глава, — направо умът ми не го побира!
— Парите преодоляват много препятствия по разпродажбите, драга моя. Аз лично съм по-горд с първото си издание на Дарвиновата „Теория за произхода на видовете“, отколкото с книгата на Чосър. Много беше трудно да намеря това копие на Дарвин, макар че книгата е била отпечатана през 1859-а и следователно е сравнително нова. — Той прекоси стаята към друг рафт. — Ей тук имам някои много интересни неща на Хенри Филдинг, включително оригинален комплект на шестте тома на „Том Джоунс“ от 1749-а. Освен това имах достатъчно късмет съвсем наскоро да купя първите два тома на „Памела“ от Ричардсън. Издадени са през 1741 година.
— Човек бих убила, за да се сдобия с книгите на Филинг или Ричардсън.
Гладстоун одобрително се усмихна.
— Обичам търговците на книги, които не са загубили хъса си. Ще слезем пак тук, преди да тръгнете, и ще си поговорим кои книги бихте искали да вземете като част от цената на „Долината“.