— Прекалено сте щедър. — Мърси очевидно бе искрено шокирана. — Дори не мога да си помисля да взема някоя от тези. Не и в добавка към това, което вече ми платихте.
— В света на колекционирането на книги абсолютно всичко е относително. Бе почти невъзможно да намеря „Долината на тайните съкровища“, а аз толкова много исках да я притежавам. Издирвах я от доста време. Готов съм да проявя щедрост, защото вие ми дадохте нещо, което иначе можех да не получа.
— Затруднявате ме — отвърна Мърси с колеблива усмивка.
— Хайде да поставим „Долината“ на мястото й. Колекцията си с еротика държа ето там. — Гладстоун отиде до далечния край на стаята, където една малка редичка книги бе отделена от всички останали. Те изглеждаха доста по-овехтели от по-благоприличните си събратя. — Благодаря ви, Мърси Пенингтън, че ми дадохте възможност да добавя възхитителната творба на Бърли към библиотеката си. Това е един много щастлив момент за мен. — И той внимателно положи книгата върху рафта. После остана дълго загледан в нея. Когато отново се обърна към тях, Гладстоун бе широко усмихнат, а необичайните му сини очи бяха светнали от удоволствие. От него като че ли се излъчваше щастие, което увличаше и околните.
Този човек определено има омаен чар, ядно си помисли Крофт. Доколкото знаеше, същото се бе отнасяло и за Еган Грейвз.
— Добре е да се върнем към питиетата си, Еразмъс — тихо проговори Изабел от вратата. — Ланс е определил вечерята за седем часа.
— Разбира се. — Гладстоун тръгна към тях и елегантно улови Мърси за ръката. — Не се притеснявайте, скъпа. Ще имате достатъчно възможности да поразгледате библиотеката ми, докато сте тук. Но сега като че ли Изабел е права. Най-добре е да се връщаме горе. Предстоят ни няколко доста оживени дни. Изабел спомена ли ви вече за малкото тържество, което даваме утре вечер в чест на моя успех с „Долината“?
Крофт тъкмо си мислеше, че му трябва повече време в това хранилище, за да проучи съдържанието му. Беглият му оглед не бе достатъчен. Той чу въпроса на Гладстоун точно в момента, в който прекрачваше вратата на хранилището.
— Тържество? Тук?
— Доста рядко организираме партита. Както сигурно се досещате, доста е сложно — със съжаление рече Гладстоун, след което изведе Мърси от хранилището и се обърна, за да го запечата. — Изисква много внимателно планиране. Но се боя, че станах нещо като покровител, меценат на една колония доста талантливи млади художници, която се намира на около тридесетина километра оттук. Веднъж годишно ги каня да ми гостуват за една вечер. Аз осигурявам всичко, включително и транспорта. Художниците могат да бъдат изключително приятни и интересни събеседници, стига на човек да не му се налага всеки ден да се занимава с тях. Доста са темпераментни. Може би това върви заедно с таланта. Тази година ще бъдете тук за събитието. Надявам се да ви хареса.
Крофт стрелна поглед към Мърси и видя изражението на възхита в очите й. Изведнъж го обхвана гняв, който бързо потисна. Съвсем очевидно беше, че тя никога не е срещала човек като Еразмъс Гладстоун и с най-голямо удоволствие би се оставила да бъде очарована от него.
Крофт знаеше, че ще му се наложи да предприеме нещо, за да е сигурен, че Мърси няма да попадне под магията на Гладстоун.
Тази вечер, реши той, Мърси няма да спи сама. Време беше да се подсилят отново връзките от онази нощ, когато тя за първи път стана негова.
ДЕВЕТА ГЛАВА
Мърси усети присъствието на Крофт в момента, в който той влезе в спалнята същата нощ. Той не издаде и звук дори, но някакъв инстинкт или предчувствие я накара да отвори очи и да обърне глава на възглавницата. Видя силуета му, очертан на фона на отворената врата между двете стаи — тъмна сянка сред още по-тъмни сенки. И тогава разбра, че всъщност го е чакала.
Вратата между двете стаи бе стояла затворена, докато Крофт не я отвори тихо преди няколко секунди. Нарочно я бе затворила преди лягане. Тогава Крофт беше в банята. Когато няколко минути по-късно излезе от нея, той не се опита да премахне веднага тази не особено благонадеждна бариера.
Мърси лежеше будна доста дълго време и очакваше Крофт да наруши грубо личното й пространство. Беше забелязала преценяващия му поглед по време на вечеря. Бе я наблюдавал как се смее и говори с Гладстоун, като самият той повече мълчеше, но недвусмислено даваше да се разбере, че е недоволен, което не избегна от погледа на Мърси. Домакините им може и да не усетиха как погледът му изведнъж припламна опасно, но Мърси се разтревожи от това свое откритие.