— Нито пък аз. Затова нека спрем да си говорим за нашата „връзка“ и да заговорим за нас двамата. За теб и мен.
Беше дошъл много близо. Мърси рискува да хвърли един поглед през рамо и откри, че е на по-малко от метър от стената. Нямаше накъде повече да бяга. Погледна към Крофт, за да прецени разстоянието колкото се може по-добре, и се стрелна край него.
— По дяволите, Мърси.
За първи път тази вечер чу, в гласа му истинско чувство. За съжаление то можеше да се определи най-добре като раздразнение и гняв. Ръката му препречи пътя й и нежно, но рязко я възпря. Мърси се удари в гърдите на Крофт и откри, че лицето й е притиснато от голото му рамо. Топлината и възбуждащият аромат на тялото му погъделичкаха ноздрите й.
— Пусни ме. — Думите бяха заглушени от кожата му.
— Не още, скъпа. — Притисна я още повече към себе си. — Няма да стане скоро.
Мърси усети и другата му ръка край себе си — вече нямаше как да се измъкне. Тя реагира инстинктивно и заби малкото си юмруче в ребрата му. Все едно удари яка стена, но поне й стана приятно да чуе как Крофт смаяно си поема дъх от болка. Хватката му се поотпусна и Мърси се измъкна от обятията му.
— Явно не си чак толкова силен в крайна сметка! — Настроението й се промени със светкавична бързина. Мърси откри, че я обзема главозамайващо усещане за власт. — Предупредих те да не ми пробутваш хитрите си номерца. Едно време ходих на уроци по самозащита.
— О, сериозно?
— Абсолютно сериозно. — Тя направи още няколко стъпки назад. Въпросните уроци по самозащита представляваха тричасов семинар, проведен от една жена полицай в библиотеката. Задачата й бе да обясни на дамския колектив как да действа в определени спешни ситуации. Оттогава бяха минали две години и Мърси разсъждаваше достатъчно трезво, за да си въобразява, че може да го дразни безнаказано до безкрайност.
— Сигурна ли си, че искаш да превърнем връзката ни в битка, Мърси?
— Това, в което съм сигурна, е, че искам да се върнеш в стаята си и да ме оставиш на мира.
— Не мога да го направя.
— Опитай.
— И да те оставя тук сама, за да си мислиш колко чаровен, образован и изтънчен човек е Еразмъс Гладстоун? Искам да си мислиш за мен тази вечер, Мърси.
Тя усети как дъхът й спира.
— Да не би случайно да ревнуваш?
Очите му бяха абсолютно непроницаеми.
— Това ли искаш? Затова ли цяла вечер не отделяше очи от Гладстоун? Искаше да видиш дали можеш да събудиш ревността ми?
— Нямам голям шанс да успея, нали? — предизвика го тя, макар да знаеше, че по-късно ще съжалява. — Кръвта в жилите ти е прекалено студена.
Нещо проблесна в очите му и въпреки защитната позиция, в която се намираше в момента, Мърси усети прилив на задоволство. Опасно беше да дразни Крофт Фалконър, но от време на време това като че ли бе единственият начин да разбере какво се крие зад абсолютно непроницаемата фасада на този човек.
— Може би ми трябва малко от твоята топлина, за да стопля студената си кръв, Мърси?
Пристъпи към нея без всякакво предупреждение и протегна ръка да я хване, докато тя бясно се опитваше да избяга назад.
— Дявол да те вземе, Крофт — просъска Мърси, — няма лесно да ти се дам. — Тя вдигна бързо ръце, за да се освободи от хватката му, но се оказа притисната в гърдите му.
Той я затегли неумолимо към леглото. Опита се още веднъж да го сръга в ребрата, но вече разбираше, че е в много неизгодно положение в този конфликт, защото всъщност не искаше да причинява болка на Крофт.
Тя не се бореше да спаси живота или честта си. Искаше единствено да накара този изключително дебелоглав мъж да усети, че връзката между тях двамата е жизненоважна. Да го накара да се почувства емоционално обвързан с нея.
Крофт усети петата й, когато тя свирепо се заби в незащитените пръсти на краката му и реакцията му бе мигновена. Изпсува ядно. Мърси никога преди не го бе чувала да употребява тези думи. Той се възползва от моментното й сащисване, за да я махне от крака си, и после леко я по-раздруса.
— Малка вещица. Заслужаваш да те метна на коляно и да те нашляпам.
Мърси го дари с безстрашна усмивка, която показа хубавите й бели зъби.
— Пусни ме, Крофт. Няма да позволя да ме завлечеш в леглото по този начин.
— Това, изглежда, е единственият начин да те закарам дотам.
Този път Мърси смени хватката. Тя обви крак около глезена му и опита да го събори. Крофт не загуби равновесие, но най-сетне изгуби търпение.
— Чашата преля — процеди той. — Ако искаш да правим всичко по гадния начин, така да бъде. — Грабна я на ръце, без да обръща внимание на опитите й да се освободи.
Само с две крачки се озова до леглото и я метна върху измачканите чаршафи. Голите й крака увиснаха от ръба на леглото. Преди Мърси да успее да се измъкне, Крофт се намести между коленете й. Приличната памучна нощница се бе набрала край кръста й, тъй че нито я скриваше, нито я защитаваше по някакъв начин.