Мърси с изумление забеляза неумолимото чувствено изражение в бездънните езера на очите му и в извивката на устните му. Вече не беше хладнокръвният пресметлив любовник, който бе влязъл в спалнята й, решен най-безскрупулно да я съблазни. Сега беше приковала цялото му внимание.
— Има ли още нещо от тези уроци по самозащита, което искаш да ми покажеш, преди да спрем с игричките? — едновременно нежно и заплашително попита Крофт.
Мърси се облегна на лакти, тъй като усети натиска на краката му по вътрешната страна на собствените си бедра. Чувстваше се толкова уязвима.
— Ако си въобразяваш, че имам намерение да те предупреждавам за следващия си ход, то едно мога да ти кажа: Откажи се! На твое място много бих внимавала какво ще избера да направя по-нататък.
Очите му проблеснаха в тъмнината, когато смъкна боксерите си и ги изрита настрани.
— Не се притеснявай, моя малка вещице, ще бъда много, много внимателен.
Мърси направо замръзна, когато усети невероятната чувственост на докосването му с всяка фибра на тялото си.
— Крофт! — продума тя и името му прозвуча като изпълнен с копнеж шепот в тъмнината.
— Харесват ли ти такива опасни игрички, скъпа? — Докосването му стана още по-интимно.
— Крофт, недей. Спри!
Той изобщо не обърна внимание на смутената й молба. Пръстите му се бяха впили в нежната кожа на бедрата й, притискайки я към леглото, и само след миг устните му бяха върху нейните в най-чувствената целувка.
С отчаяни движения Мърси се опита да избяга от него. Но само след миг паниката й се превърна в най-дивото, най-изгарящо желание. Страстта й се разпали хилядократно по-силна отпреди. Вълни на непознато досега, невероятно удоволствие се разляха по тялото й.
Той напористо проникна в нея и тихо изстена, когато тялото й го обви в копринената си мекота.
Не можеше да устои на притегателната страст на Мърси, която го разпали като светкавица в нагорещена суха гора.
Мърси се бе вкопчила в него, докато той стенеше от удоволствие. Тя усещаше невидимите сили, които ги свързваха, и изведнъж душата й се изпълни с надежда, докато тръпките на любовното блаженство отминаваха на бавни тласъци.
Това може и да не бе най-безопасният начин да разреши на Крофт да я люби, но поне знаеше със сигурност, че е изтръгнала малко истински чувства от него. Не искаше да си мисли за емоциите, които предизвикваше у нея. Опасно бе да му позволява да разбере, че тя е толкова уязвима към него, но нямаше как да избегне това. Единственото, което можеше да се опита да направи, бе да го изважда от студеното му равновесие всеки път, когато самата тя загубеше контрол над себе си в обятията му.
Крофт бавно отвори очи, опиянен от топлия, сладък дъх на тялото на Мърси, покрито с капчици пот. Единият й крак беше увит около неговия. Пръстите й рисуваха сложни плетеници по рамото и гърба му.
Той се протегна доволно и стегна мускулите на гърба си, след което внимателно се освободи от топлото тяло на Мърси. Погледна към нея и забеляза, че го наблюдава изпод изящните си ресници. Изведнъж осъзна, че се чувства уморен.
Но му беше хубаво. Повече от хубаво. Чувстваше се разкошно. Като победител, мощен завоевател, изпълнен с най-прекрасна и щедра нежност към пленницата си.
Единственият проблем бе, че за пореден път не беше съвсем сигурен кой от двамата е пленник. Как успяваше да го въвлече в тази чувствена буря? Бе имал намерение да не губи контрол над тялото си нито за миг. Вместо това тя бе успяла да го подразни и да го накара да загуби самоконтрола, на който той от години безрезервно разчиташе.
Крофт внезапно се усмихна в тъмнината. Поне заедно престъпиха ръба на удоволствието.
— Ти си много безразсъдна жена, Мърси Пенингтън. Някой ден ще се забъркаш в истински неприятности.
— С кого?
Той се засмя тихо, като чу дръзката закачка в шепнещия й глас.
— С мен, разбира се. Да не мислиш, че ще ти позволя да се замесиш в неприятности с някой друг?
— Ако трябва да моля за разрешение, за да се забъркам в неприятности с някой друг, то наистина съм в голяма беда — замислено рече тя.
— Логиката ти е безупречна, сладка моя. — Крофт реши да не говори повече по въпроса за първичното си самодоволно чувство на собственост, на което така се наслаждаваше в момента.
— Ела нагоре — промълви той и я притегли върху възглавницата. — Така е по-добре.
— Крофт?
Той погледна към часовника си и се намръщи.