Крофт вече разкопчаваше дънките си и ги смъкваше с бързи движения. Мърси престана да спори. Нямаше смисъл. Може и да се беше побъркал, но беше дяволски сериозен. Тя коленичи край басейна и предпазливо се вмъкна във водата. Крофт веднага я последва.
— О! — въздъхна Мърси и веднага се отпусна в приятната вода. — Тук е прекрасно. Какво правим в басейна, Крофт?
— Познай.
Тя изстена.
— Точно от това се страхувах. Това е само прикритие, нали? В случай че някой ни е чул да слизаме по стълбите.
— Не „нас“. Теб. Никой не ме е чул как слизам по стълбите.
— Защо? Да не би да си се движил над земята?
— Говори по-тихо!
— Звучиш ядосан.
— Може би защото точно така се чувствам.
Мърси кимна.
— Като че ли вече знам по какъв начин да изтръгвам искрени чувства от теб. — Плесна с ръка във водата и изпрати малка вълничка в неговата посока. Тя веднага се разби в широките му гърди. — Мислех си, че тук ще е доста хладно, но това е като вода за вана. Страхотно. Знаеш ли какво? Никога не съм се къпала без дрехи в басейн.
Крофт я погледна любопитно и с леки движения заплува към далечния край на басейна.
— Като малка са били строги с теб, нали?
— Заради леля ми и чичо ми. Малко старомодни бяха. — Лениво се обърна по гръб във водата, наслаждавайки се на новото усещане за безгрижие.
— Те ли те отгледаха?
Бе леко изненадана от интереса му към този въпрос, особено в момент като сегашния. Досега не бе проявявал голямо любопитство към миналото й.
— Оставили са ме на тях, след като родителите ми загинали в самолетната катастрофа. Тогава съм била на три години. Леля Рут и чичо Сид си имаха две момчета, които вече бяха в пубертета, когато пристигнах аз. Трябваше да започнат всичко отначало. Мисля, че бяха малко по-строги с мен, защото никога преди това не бяха имали момиче. От доста неща трябваше да се откажат, за да се заемат да отглеждат и мен.
— Това обяснява всичко — тихо рече Крофт.
— За какво намекваш? — Отново си говореха шепнешком. Може би й бе съдено да провежда така всички важни разговори с този мъж.
— За благодарността ти към тях. Мислиш, че им дължиш нещо, нали? И много съвестно се отнасяш към този свой дълг. Това ми направи впечатление онзи ден, когато ми разказа как бившият ти годеник се опитал да те използва, за да измами леля ти и чичо ти. Не си се чувствала само лично обидена, макар че именно твоят годеж е отишъл по дяволите. В крайна сметка повече си се притеснявала за това, което е било на път да се случи с роднините ти. Чувствала си се отговорна за него, нали така? Чувствала си, че вината е твоя.
— Вината наистина беше моя. Аз бях тази, която се хвана на въдицата на Аарон Сандърс. Аз бях тази, която го запозна с тях. А и наистина дължа много на леля си и чичо си. Не бяха длъжни да ме прибират. Можеха да ме оставят на държавата за осиновяване. Нямаха никакви задължения към мен.
— Когато Сандърс се е опитал да ги измами, ти си винила себе си за глупостта да повярваш, че той те обича.
— Наистина беше глупаво от моя страна да му повярвам. — Мърси не харесваше особено посоката, в която тръгваше този разговор. От една страна, се радваше на един по-честен разговор с този загадъчен мъж. Но от друга, не й се искаше точно тя да е тази, която ще прави всичките честни разкрития.
— Това, което се опитвам да кажа, Мърси, е че си реагирала по този начин, защото си се чувствала отговорна, макар самата ти също да си била жертва. За теб е било въпрос на чест.
Мърси спря да плува и се задържа над повърхността на водата.
— За какво точно подхванахме този разговор?
Крофт също спря да плува и се издигна над водата съвсем близо до нея. Неземната синя светлина изпод развълнуваната повърхност на басейна осветяваше острите черти на лицето му по един доста застрашителен начин.
— Искам да разбереш, че тази вечер направих това, воден от подобно чувство на отговорност.
Мърси повдигна вежди.
— Да не би случайно да се опитваш да се оправдаеш пред мен?
Той се намръщи.
— Само се опитвах да ти обясня.
— Вече ми обясни — сухо рече тя. — Знам защо слезе тук тази вечер. Знам, че трябва да направиш всичко това, макар че лесно би могъл да поставиш на карта моето бъдеще в бизнеса с редки книги и да предизвикаш ареста и на двама ни за проникване в чужда собственост.
— Ако греша, ще поема пълна отговорност — предизвикателно заяви той.
— Страхотно. Когато бъдещите ми клиенти откажат да работят с мен, тъй като репутацията ми на надежден търговец е отишла по дяволите и имам съдебно досие, аз просто така между другото ще спомена, че всъщност всичко е по твоя вина и ти поемаш пълна отговорност. Това сто на сто ще реши всички проблеми.