— Мърси, аз…
Каквото и да бе започнал да казва, то бе рязко прекъснато, когато лампите по тавана и между растенията светнаха едновременно без всякакво предупреждение. Мърси ахна изненадано и веднага се извъртя във водата, вперила поглед във вратата. За беда листата бяха прекалено гъсти, за да види кой е застанал на платформата.
— Има ли някой тук долу? — Гласът беше на Изабел.
— Да — веднага отвърна Крофт, — в басейна.
— За бога, Крофт — промълви Мърси, — гола-голеничка съм.
— Казах ти, че това е за прикритие — прошепна той в отговор.
— Да стоя чисто гола във водата при всичките тези светлини? Като че ли не съм си представяла така идеалното прикритие. — Мърси се хвърли към ръба на басейна с намерение да грабне халата си. Вече чуваше стъпки по покритата с чакъл пътека и знаеше, че Изабел си проправя път през гъстата зеленина. Щеше да се появи всяка минута.
Така се случи, че тя се появи тъкмо в момента, когато Мърси се беше издигнала наполовина над водата. Изабел изскочи от гъсталака край басейна с доста притеснено изражение на лицето. Беше облечена в широка роба от сребрист сатен, а дългите й черни коси се стелеха по раменете й. Мърси имаше достатъчно време, за да забележи, че екзотичната черна грива се спуска чак до кръста й, и тогава разбра, че Изабел не е сама. Ланс бе точно зад гърба й.
Мърси ахна приглушено и се спусна обратно във водата. Ланс веднага погледна към нея и очите му се плъзнаха от изчервеното й лице към изкривения образ на голото й тяло под водната повърхност.
Мърси отвори уста, за да помоли да ги оставят сами, но преди да намери точните думи, във водата пред нея се мерна един широк гол мъжки гръб и в следващия миг Крофт се издигна между нея и любопитния поглед на Ланс.
— Съжалявам за случката, Изабел — хладнокръвно изрече Крофт. — Толкова много ни се прииска да поплуваме посреднощ. Нали казахте да се чувстваме поканени да използваме басейна, когато намерим за добре, и ние приехме думите ви буквално. Имате ли нещо против да ни оставите за малко насаме, докато Мърси и аз се облечем?
— Разбира се, че не. Аз трябва да ви се извиня. — Тя кимна към Ланс. — Както виждаш, няма никакъв проблем. Благодаря ти, че ме събуди. Можеш да се връщаш в леглото.
Ланс безмълвно се оттегли и изчезна между храстите.
Изабел се усмихна на Крофт, който още стоеше изправен пред Мърси. Тъмните й очи се плъзнаха по голото му тяло с изражение, което Мърси можеше да определи единствено като професионален интерес.
— Нека не прекъсвам плуването ви — каза Изабел. — Не се притеснявайте и го довършете на спокойствие. Ланс и Далас имат стаи в задната част на къщата точно на горния етаж. Ланс бил станал, за да си налее чаша вода, и му се сторило, че чува шум. Тук в планината сме длъжни да се отнасяме сериозно към подозрителни шумове. Доста сме изолирани, а Еразмъс има толкова много ценни неща тук в къщата. Но сега, като знам, че няма проблем, няма повече да ви притеснявам. Лека нощ и приятно плуване. Ще изгася централното осветление на излизане. Да оставя ли включени лампите по пътеката? Малко ще ви е трудно да се ориентирате по нея, когато са изключени.
— Много мило от ваша страна — отвърна Крофт. — Благодаря. И пак извинявайте, че събудихме всички.
— Няма проблем. Ще се видим на закуска, освен ако не предпочитате да я проспите.
— Ще слезем на закуска — увери я Крофт.
Мърси облекчено въздъхна, когато Изабел изчезна по пътеката на градината.
— Божичко. Такова унижение.
— Ако искаш да си спестиш още унижения в бъдеще, постарай се да не се разголваш така пред Ланс.
— Да не си посмял да ме обвиняваш за това! Всичко, което стана тази вечер, е по твоя вина. — Мърси се измъкна от басейна и грабна халата си. — А и не съм аз единствената, която оглеждаха тази вечер. Видях какви очи беше вперила Изабел в теб. Водата не може да скрие много. Съвсем ясно стана, че нямаш бански.
Крофт се хвана с две ръце за ръба на басейна и се измъкна от водата с едно-единствено грациозно движение. После изненада Мърси с широка усмивка.
— Ти можеш да ме оглеждаш колкото си искаш, мила. Нищо против нямам.
— Хиляди благодарности! — Тя благовъзпитано се обърна настрани и завърза колана на халата си. — За тази вечер ми стига.
Крофт сви рамене. Със съжаление хвърли поглед към далечния край на залата.
— Аз не успях да видя всичко, което исках, но доколкото разбирам, за тази вечер повече е невъзможно — тихо промърмори той. — Сега, когато телохранителите са будни и нащрек, не мога да рискувам да се върна в хранилището. Този път някой може би ще ни държи под око. Ще трябва да опитам пак по-късно. — Последва я през градината и по стълбите.