Когато Мърси се върна в стаята си и затвори свързващата врата, той не се опита да я отвори.
Тя поседя дълго на ръба на леглото, загледана в безкрайното небе над планините. Утре щеше да си поговори сериозно с Крофт. Щеше да настоява двамата да се поразходят до някое място, където няма да й се налага да говори тихо и да следи всяка дума, която произнася.
Хрумна й, че тази история с подслушвателните устройства в спалнята сигурно е много удобна за Крофт — добър начин да не й позволява да задава прекалено много въпроси и да иска прекалено много неща. Този мъж определено умееше да получава винаги своето.
Крофт не мислеше за умението си да получава винаги своето на следващата сутрин обаче, когато седнаха край масата за закуска с Изабел, Гладстоун и Мърси. Сериозно се бе замислил за това колко малко време му остава да прекара в планинската крепост на Гладстоун. Тържеството бе запланувано за тази вечер. На следващия ден двамата с Мърси щяха да си заминат. Оставаше единствено тази вечер да се опита да постигне нещо полезно.
Закуската бе много вкусна и бе сервирана в стая със стъклени стени, от която се откриваше прекрасна гледка в три посоки. Далас и Ланс поднесоха пресни плодове, предварително затоплени сребърни поставки с препечени филийки, колумбийско кафе и омлети от козе сирене. На Крофт бе сервиран чай, идеално приготвен и поставен в предварителна затоплен керамичен съд. Чаят представляваше изключително добре подбрана смес от цейлонски и индийски листа с отличен цвят и аромат.
Стаята преливаше от утринната светлина на слънцето, която по много приятен начин се отразяваше от кристалните и сребърните съдове. Покривката с цвят на праскова и изискано подреденият букет от гладиоли с прасковен цвят придаваха най-подходящия нюанс на трапезарията, издържана в светли тонове.
Крофт бе наясно, че от чисто естетична гледна точка би трябвало да остане възхитен от тъй подредения букет. Беше почти идеален, едновременно строг и деликатен. Без съмнение бе дело на Изабел. Но колкото повече го гледаше, толкова повече се замисляше по какъв начин би подредила Мърси същите тези цветя. Първо, според него тя би подбрала много по-ярки цветове. Освен това щеше да даде пълна възможност на разкошните цветя да блеснат. Крайният ефект щеше да бъде ярък, дързък, интригуващ контрапункт на елегантната стая. Крофт бе убеден, че щеше да е очарован от резултата, макар да би бил готов да го критикува.
Гладстоун беше изключително общителен тази сутрин и оживено разговаряше с Мърси за книги. Нямаше никакво съмнение, че е страстен колекционер, който си разбира от работата. Мърси отново попиваше всяка негова дума и с готовност участваше в разговора, докато Крофт и Изабел учтиво слушаха отстрани.
— Трябва да ми кажете как сте попаднали на „Долината“ — рече Гладстоун, докато си похапваше от печените филийки. — Не искам да ви обидя, драга, но по-скоро очаквах да се появи на някоя скъпа разпродажба по Източното крайбрежие или в Англия, отколкото в книжарница за книги втора ръка в щата Вашингтон. Доста ценен екземпляр е.
— Това му е най-хубавото в търговията с книги, нали? — щастливо се усмихна Мърси. — Никога не знаеш кога ще откриеш заровено съкровище. Намерих „Долината“ в един сандък с книги, които купих от пазара на вехтошарите. Представа даже си нямах какво има вътре. Мислех си, че целият сандък е пълен с използвани евтини романчета и разни събрани боклуци.
— Трябва много да сте се зарадвали, като сте видели какво има вътре.
Мърси кимна.
— Отначало не бях сигурна, но благодарение на опита си като библиотекарка подразбрах, че тази книга може да се окаже ценна. А и знаех по какъв начин да науча дали изобщо струва нещо. Щом се уверих, че е оригинал, а не просто майсторски направена репродукция, публикувах обявата в каталога, която вие случайно сте видели.
— Обади ли се някой друг във връзка с обявата? — попита Гладстоун, сякаш между другото.
Крофт видя как Мърси трепна, но тя изобщо не загуби смелост и веднага отвърна:
— Не. Никой друг не се е обаждал. Много се зарадвах, когато получих вашата оферта, повярвайте ми.
— Сигурно трябва да сте се почудили доста на моите, хм, интереси, когато се обадих. Да не сте си помислили, че съм някой с нечестиви помисли?
— Разбира се, че не — веднага отвърна Мърси. — Съвсем очевидно е, че „Долината“ не може да бъде класифицирана като обикновена порнография. Медните литографии са много красиво изработени и текстът е литературно издържан. Собственикът й трябва да е похарчил цяло състояние, за да я подвърже в тази хубава кожа. Много колекционери, които имат всякакви други книги, биха желали такъв хубав екземпляр на, хм, любопитна литература в библиотеката си. Тя се среща тъй рядко.