— Да, наистина. Онази вечер нямахме време да ви ги покажа, но долу в хранилището имам някои още по-ценни екземпляри от такива, да ги наречем, любопитни издания. Притежавам един-два изключително добре изрисувани японски свитъка от седемнайсети век. Не са книги в истинския смисъл на думата, но не можах да устоя да не ги купя, когато се появиха на пазара. Японците са сътворили изключително изтънчено еротично изкуство, също както индийците и китайците. Тази част от моята колекция не е главната област на интереса ми, но искам да бъде колкото е възможно по-прекрасна. Принципът ми е: само най-доброто.
Крофт забеляза как погледът на Мърси се стрелна за миг към Изабел, която явно не забеляза.
— Вие сте късметлия, че можете да си позволите да се отдадете на хобито си. Не всички можем да си го позволим.
Гладстоун се усмихна дяволито.
— Да наследи човек пари от няколко поколения прозорливи предци е изключително полезно. — Без всякакво предупреждение се обърна към Крофт. — Кажете ми, Крофт, и вие ли като Мърси се интересувате от редки и ценни неща?
Крофт погледна към Мърси.
— От време на време се поддавам на очарованието на редки и ценни неща. — Може би това обясняваше все по-силното му увлечение по Мърси Пенингтън, помисли си Крофт. Тя бе толкова рядка и толкова ценна, а нямаше абсолютно никаква представа за собствената си неповторимост. За него бе разцъфтяла като едно от онези прекрасни цветчета в планинските ливади, които не съзнават собствената си хубост.
— Винаги съм се заобикалял с предмети, които са красиви, редки и ценни — разговорливо продължи Гладстоун. — Според мен човек се влияе от средата, в която се намира. Съгласен ли сте?
В този момент Крофт наблюдаваше как Мърси яде една ягода. С огромна охота си хапваше от плода и това й личеше. Той осъзна какво огромно удоволствие му доставя да я гледа тъй доволна. Неохотно откъсна очи от едрата червена ягода, която изчезваше между устните на Мърси, и погледна към Гладстоун.
— Способността да се цени по достойнство рядкото, екзотичното или красивото е до голяма степен въпрос на образование и на развиване на определен вид чувствителност. Тя няма нищо общо с това дали ценителят притежава някоя от съответстващите човешки добродетели. Ако оградиш един зъл по душа човек с произведения на изящното изкуство и с голяма красота, това не би променило неговата природа.
— С други думи — рече Мърси и се пресегна за още една ягода, — не можеш да направиш копринена чанта от свинска кожа.
— Точно така — промърмори Крофт. Но човек би могъл така да маскира свинската кожа, че малко хора да я разпознаят, наум добави той.
Мърси присви кокетно устни.
— Като заговорихме за ценни неща, не се ли притеснявате, че тази вечер къщата направо ще гъмжи от хора? Дали е достатъчно обезопасена? Няма ли да се безпокоите от присъствието на толкова хора в къщата по едно и също време?
— Далас и Ланс се занимават с охраната — обясни Изабел. — Но наистина няма причина да се притесняваме, че е възможна кражба. Художниците от тази колония са много благодарни на Еразмъс за неговото меценатство. Не вярвам някой от тях да злоупотреби с щедростта му.
— Разбирам. — Мърси се захвана със своя омлет от козе сирене.
— Какво бихте искали да правите днес вие двамата? — любезно запита Гладстоун. — Искаме да прекарате чудесно.
— Ще ми се да се поразходя тази сутрин — каза Мърси и решително погледна към Крофт. — Всъщност още не съм имала възможност да се порадвам по-отблизо на пейзажа.
— Отлична идея — одобри Гладстоун. — Имаме няколко ливади алпийски тип, до които може да се стигне пеша, а панорамата е невероятна. Предлагам ви обаче да вземете топографска карта и компас или в противен случай да не се отдалечавате много от къщата. Човек лесно може да се загуби тук. Не бива да се забравя, че това си е истинска пустош, една от последните останали в Щатите.
— Ще тръгнем веднага след закуска — ентусиазирано заяви Мърси. После мило се усмихна на Крофт. — Сигурна съм, че Крофт знае как да разчита топографска карта и да се ориентира по компаса, нали, Крофт?
Той видя закачливите искрици в широко отворените й невинни очи и изведнъж осъзна колко много беше започнала да му харесва точно тази черта от характера й. И за секунда не успя да го заблуди обаче. Сладката, съблазнителна малка вещица бе решила да го измъкне от къщата, за да го укорява на воля. Крофт се примири с неизбежната съдба. Напоследък доста често му се налагаше да се примирява с нея, когато беше с Мърси.