— Тъй че когато Рей дойде при теб за помощ, ти му върна услугата?
— Някои хора наричат това да пазиш честта си неопетнена. Аз го наричам „да поддържаш кръга затворен“. Вече ти казах, бях му длъжник.
Тя го погледна.
— Така живееш целия си живот, нали? Всичко трябва да се държи под пълен контрол. Включително и аз.
— Мисля, че изобщо не разбираш какво главоболие ми създаваш ти, Мърси, а колко си важна за играта. Точно когато реша, че вече съм успял да те укротя, правиш нещо, което направо ми изкарва ума. Например дето ме последва снощи на долния етаж. Повече не прави никога така.
Главоболие? Мърси изведнъж забрави всякаква предпазливост.
— Знаеш ли какво си мисля, Крофт? Че някой трябва да те пораздрусва от време на време. Въобразяваш си, че начинът, по който ти вършиш всичко, е единственият правилен, и ставаш истински тиранин, ако някой се опита да го оспори. Мисленето ти е закостеняло. Може би именно това не ти позволява да се влюбиш. — Мърси мъдро поклати глава. — На мен изобщо не ми звучи като особено здравословен начин на живот.
— И си мислиш, че твоят е по-добър? Ти си наивна, прибързана и непредсказуема. Нарочно се опитваш да ме изкараш от релси и да ме ядосаш. Да, точно така — натъртено рече той, когато тя понечи да отрече обвиненията. — Снощи беше един класически пример. Не дойдох в спалнята ти, за да си играем по нервите.
— О, не, ти си мислеше, че просто ще влетиш и страхотно ще ме развълнуваш с едно бързо импровизирано примерче за уменията ти като прелъстител. И междувременно ще провериш дали още съм ти в ръцете. Знам как се опитваш да използваш секса срещу мен. Не съм чак толкова наивна. Мислиш си, че ако си ме обвързал със себе си сексуално, не бих поставила под съмнение твоите заповеди и молби. Не ти се нрави да мисля със собствената си глава, нали? Притесняваш се, че мога да погледна на тази ситуация с Гладстоун съвсем безпристрастно. Това е опасно за теб, защото означава, че мога да сметна човека за съвсем невинен. В което, за сведение, вече съм почти убедена.
Устата му се изкриви в горчива гримаса.
— Значи съм пълен провал, що се отнася до сексуалното обвързване.
— По-добре е да си наясно, че не върши работа.
— Високо ценя предупреждението.
— О, моля, за нищо. — Усети, че в момента тя е дразнената и провокираната, а не той.
Настъпи дълга тишина, а после Крофт тихо каза:
— За снощи…
— Ако ще ми се извиняваш, постарай се повече. Не съм в настроение да слушам разни неискрени опити за оправдание.
— Искаш ме на колене ли?
— Звучи идеално.
— Май си спомням, че бях на колене пред теб снощи, в един момент — замислено започна той. — Онова не се ли брои?
— Ах, ти… Снощи ти казах, че ще те удуша. Днес ще го направя. — Мърси изхвърча от скалата със скоростта на експлодираща граната и се нахвърли върху нищо неподозиращия Крофт.
Той я хвана с лекота и с якото си тяло я предпази от нараняване върху камъните. Силно притисна Мърси до себе си и се претърколи от камъка върху тревата.
Мърси усети непоклатимата сигурност в прегръдката на Крофт, затвори очи, когато небето се завъртя пред очите й, и се намери на земята. Крофт беше върху нея. Когато пак вдигна ресници, в непосредствена близост до лицето й грееха засмените му очи с цвят на лешник.
Точно смехът в тези златисти очи разсея пламналия у нея гняв. Тези очи я привличаха и очароваха както нищо друго. Мърси си помисли, че обича да вижда Крофт засмян.
— Мислиш се за най-големия бързак на света, нали? — попита тя и не можа да устои на изкушението да прокара пръсти през косата му.
Той се усмихна широко.
— Ако имахме достатъчно време, бих те любил тук, на слънце. Толкова си хубава върху килим от цветя!
— Не се ли страхуваш, че ще смачкам едно-две от тях?
— Жертвата си струва, за да видя косите ти разпилени по тревата.
— Да разбирам ли, че нямаме достатъчно време?
— Разочарована ли си?
— Даже и да бях, никога нямаше да си призная — отвърна тя. — И бездруго вече си достатъчно самоуверен. Освен това знам защо искаш да се върнем в къщата колкото може по-бързо. В момента изпълняваш мисия и нищо не бива да ти пречи. Най-важните неща са с приоритет, работата стои преди удоволствието и така нататък, и така нататък.
Устните му помилваха нейните.
— Защо трябва да се караме на всеки две минути, мила? Защо просто не можеш да ме приемеш, какъвто съм?
— Преди всичко защото досега не съм успяла да разбера какъв си всъщност. — Мърси изтласка раменете му и Крофт бавно се изправи и седна. Тя се обърна да погледне колко от хубавите маргаритки и нежните сини кошнички е смачкала. Но с типичната си сръчност Крофт я беше сложил на тревата така, че под нея да не попадне нито едно цвете.