Изабел си каза, че лишеният от чувства секс с Гладстоун е напълно достатъчен. Сексът не бе сред първите неща в нейния личен списък от нужди и желания. Всъщност най-голямо удоволствие изпитваше от това да знае, че Гладстоун уважава уменията й като професионален консултант по безопасността и бодигард. Смяташе да го впечатли и с дарбите си като стратег. Ще намери начини да го убеди, че има нужда от нея.
Беше започнала да работи за Гладстоун, защото бе усетила, че един ден той ще бъде достатъчно влиятелен, за да даде и на нея власт, за която копнее. Някой ден и тя ще застане начело на доходоносна мрежа за доставка на опияняващите незаконни продукти, търсени от разглезената, егоцентрична, късогледа клиентела. Ще бъде по-богата, отколкото изобщо някога е мечтала — жена с власт над живота и смъртта на другите. Целите й бяха ясни и бляскави, за нищо на света не би ги изоставила.
Но докато гледаше как Мърси влиза в къщата, Изабел усети, че мозъкът й се занимава с един въпрос: какво ли трябва да е било там, на ливадата, с Крофт Фалконър?
— Всичко под контрол ли е за тази вечер? — попита Еразмъс зад гърба й.
— Разбира се. Сигурен ли си, че е нужно да се отървем от Фалконър?
— Вържи попа, да е мирно селото — промърмори Гладстоун. — На пръв поглед той изглежда най-обикновен и безинтересен мъж. Идеалният любовник за нашата скучна малка госпожица Пенингтън според мен. Но нещо у него не ми дава мира. Движи се много добре, забелязала ли си това?
Изабел пак погледна през прозореца.
— Забелязах.
— Не ми харесва и това, че нещата в мотела се объркаха първата вечер. По някаква причина Фалконър извади книгата от сейфа, преди Далас да я вземе. Не ми харесва и фактът, че откри Фалконър и Мърси в градината снощи. Прекалено близо бяха до хранилището. Но най-вече не ми допада мисълта, че не си успяла да проследиш Фалконър.
— Знам — тихо се съгласи Изабел. — Трябваше да съм разбрала повече неща за него досега.
— Абсолютно точно. Като се имат предвид тези факти, както и подозрителната липса на информация, смятам, че е най-добре да се отървем от този човек.
— А госпожица Пенингтън?
Гладстоун махна пренебрежително с ръка.
— Настоявах тя да дойде дотук с книгата, за да имам възможност да я преценя и да реша какво знае. Винаги съществува вероятност да е научила за истинската стойност на „Долината“ и да подготвя капан или да планира някакво изнудване. Ако нещата стояха така, щеше да бъде много по-лесно да се отървем от нея тук, отколкото на нейна територия. Но е съвсем ясно, че тя не крие нищо. Наивна малка глупачка. И все пак, ако Фалконър знае повече, отколкото изглежда на пръв поглед, вероятно би било най-добре госпожица Пенингтън също да пострада от някой фатален инцидент. Не искам нищо и никой да свързва „Долината“ с мен.
Изабел пое дълбоко въздух и отново се почуди какво ли ще бъде усещането да убие някого заради Гладстоун. Вече се бе обвързала с него. Хладно и логично бе решила да го следва и нямаше намерение да се отказва. Цялото й обучение бе насочено към това от нея да излезе идеалната жена наемник, идеалният консултант по въпросите на сигурността за един богат влиятелен мъж. Нямаше да се стресне от първото убийство. Това беше пътят към властта, която искаше да получи. Ако някой ден плановете й се осъществяха, тя щеше да наема хора, за да й вършат мръсната работа.
Но този необичаен страх доста я тревожеше. Без съмнение за нея щеше да е много по-лесно, ако не бе нужно да се „отърве“ от Фалконър и онази жена. Логично погледнато, така би било и много по-безопасно. Нечия смърт винаги води до въпроси, а въпросите винаги поставят човек в уязвима позиция.
— Ако госпожица Пенингтън е толкова глупава и наивна, то би могъл да я накараш да ти каже нещо за Фалконър. Бихме могли да разберем доколко опасен е той, преди да предприемем някакви действия. Виждала съм какви успехи постигаш с хипноза.
Гладстоун се усмихна.
— Добра идея. Би било интересно да знаем повече, въпреки че скоро ще се отървем от него. Знанието винаги е полезно. Например би било интересно да се знае дали работи за някой друг, или е сам. — Той млъкна за момент и се замисли. — Права си, драга моя. Хубаво ще е да си поприказваме малко с госпожица Пенингтън и най-добре да го направим този следобед. Ти ще трябва да измислиш някакво забавление за Фалконър.
— Това няма да е проблем — веднага отвърна Изабел. — Ланс спомена, че госпожица Пенингтън изпитвала ужас от малки самолети и хеликоптери, Фалконър, от друга страна, ми прилича на човек, който би се заинтересувал от един полет с хеликоптер из околностите.