— Би било чудесно. — Мърси побърза да излезе от хранилището, обхваната почти от чувство на облекчение. Все едно бе успяла да се измъкне от стоманен капан, в който по случайност бе попаднала.
Не, не по случайност, напомни си тя, изведнъж силно притеснена. Беше я примамил Еразмъс Гладстоун, бе я държал зад затворената врата с хипнотичния си глас. Ако не бе успяла да се съсредоточи по някакъв начин върху образа на Крофт и върху собствената си вътрешна увереност, че не трябва при никакви обстоятелства да го предава, тя съвсем не бе сигурна какво можеше да каже и какво можеше да се случи.
Надяваше се Изабел да не държи Крофт във въздуха още дълго време. Мърси реши, че ако ще се остави някой да я омае, то по-добре да стане доброволна жертва на южняшката чувственост на Крофт, отколкото нищо неподозираща плячка на едни очи с неприятен син оттенък и на един глас, който бе прекалено очарователен, в една прекалено гореща стая.
Добре се справих с атаките на Изабел, помисли си Крофт. Мърси би се гордяла с него. Всъщност доста трудно му беше да реши какво точно ще си помисли Мърси за цялата ситуация.
Естествено, справянето със сексуалните намеци от страна на Изабел бе улеснено от факта, че тя не му се хвърли открито на врата. Не стори нищо невъзпитано или злепоставящо. Нищо прекалено прямо и искрено. И помен нямаше от изконната нужда от човешка топлота. Това би било прекалено просташко според нея.
Накратко казано, изобщо не приличаше на това, което Мърси би направила при подобни обстоятелства, ако все пак се приемеше, че би имала куража да предприеме такава очебийна сексуална атака.
Крофт се усмихна, като си представи как Мърси се опитва да съблазни някой мъж. Би била много искрена и страстна, вероятно дори безразсъдна. Въпросният мъж изобщо не би се усъмнил в нейните намерения.
Безкористността пълното й отдаване — това би било твърде, твърде изкусително.
Но поканата, която му отправи Изабел, бе от съвсем различно естество. Много изпипана, много изтънчена, много непринудена. Освен това много лесна за отхвърляне без нито единият, нито другият да се почувства засегнат. Чисто интелектуално погледнато, Крофт нямаше как да не й се възхити. Тя беше невероятно добър пилот, а се искаше значително умение да управлява хеликоптер из тези планини и в същото време да прелъстява мъж.
— Еразмъс е очарователен, много богат, изтънчен и умен. Но се боя, че той ме смята само за поредния екземпляр в колекцията си. — Изабел извиси глас над рева на въртящите се перки.
Дава ми още един шанс като застраховка, в случай че предишните опити са били прекалено трудно разгадаеми, реши Крофт.
— Доколкото разбирам, неговите главни интереси са изкуството и книгите му.
Огледалните очила прикриваха погледа на Изабел.
— Изключително много му се възхищавам. Но има някои физически проблеми. За голямо нещастие.
— Физически проблеми?
— Известни мъжки проблеми. Сигурна съм, че ме разбирате — с равен глас рече тя. — От доста време страда от тях. Преживял е един нещастен случай, нали разбирате? Така и не се е възстановил напълно. Това понякога прави живота ми доста труден.
— Разбирам за какво става дума. — Крофт се приведе напред, за да огледа терена под хеликоптера. Зачуди се дали Гладстоун наистина е импотентен, както явно намекваше Изабел, и дали „нещастният случай“, довел до този проблем, не е бил свързан с пожар. — Тази местност е абсолютно невероятна, не смятате ли?
— Фантастична — тихо изрече Изабел. — Най-хубавото нещо на тази машина е, че мога да кацна с нея едва ли не навсякъде. Ето там има една идеална ливада. — Изгледа го въпросително и безмълвно го попита дали би искал да кацнат с хеликоптера на посоченото място.
— Ако имахме време, щях да заведа Мърси там — каза Крофт, преструвайки се, че не е разбрал намека й. — Но като че ли няма да имаме време за такава екскурзия. Заминаваме утре.
— Разбирам — рече Изабел и тренираният й глас добре прикри нотките на съжаление.
— Вие сте отличен пилот, Изабел.
— Благодаря.
— Гладстоун също ли може да лети?
— Накара ме да му дам няколко основни урока преди няколко месеца, но още не е много добър. Просто искаше да знае достатъчно, за да може да поеме контрола над машината в спешен случай. Идеята му беше много полезна.
Докато Изабел обръщаше малкия хеликоптер към имението на Гладстоун, Крофт започна да се притеснява дали Мърси би оценила прекомерната му преданост. Изобщо не му бе харесала идеята да тръгва без нея, но искаше да види тези пейзажи от въздуха, както Изабел му бе предложила. Хубаво бе да познава местността. Освен това Крофт искаше да научи още за интересните и разнообразни таланти на Изабел Аскейниъс.