Доволен беше от това как постигна първата си цел. Вече имаше доста добра представа за местността, заобикаляща планинската крепост на Гладстоун.
Що се отнася до втората цел, Крофт не беше толкова сигурен. Но нямаше никакво съмнение, че Изабел е изключително опасна жена.
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
Мърси изобщо не си и направи труда да протестира, когато късно следобед Крофт предложи да се качат горе, за да се облекат за разкошната вечер край шведската маса. Повечето от гостите бяха пристигнали с автобус, специално нает за случая. Представляваха екзотична групичка, очевидно си падаха по авангардни облекла, смели прически и ярък грим.
Няколко души веднага слязоха към басейна и тропическата градина и наоколо вече се разхождаха полуголи и съвсем голи Адамовци и Еви. Силният смях от басейна отекваше в цялата къща.
Далас и Ланс на смени докарваха новопристигналите от първата порта, където огромният автобус бе принуден да спре. Сега и двете симпатични „момчета за всичко“ бяха заети да правят коктейли и да довършват приготовленията за бюфета.
— Направо не мога да повярвам колко работа вършат Далас и Ланс в тази къща — отбеляза Мърси, докато Крофт я теглеше към тяхната стая. — Толкова е трудно човек да си намери добра прислуга. Трябва да попитам Еразмъс откъде е открил тези двамата. Не съм убедена, че Изабел върши толкова работа, но в края на краищата никой не може да бъде идеален. Къде отиваме?
— Да си вземем душ.
— Да не си се изпотил по време на въздушното пътешествие? — попита Мърси с някак прекалено меден гласец.
— Дали не долавям малко яд в гласа ти? — Издърпа я в банята, затвори вратата и пусна душа.
— Не ми се сърди, прекарах доста неприятен следобед — каза Мърси.
Той се облегна на мивката и скръсти ръце пред гърдите си.
— Разкажи ми за този следобед.
— Е, сигурно не е бил вълнуващ колкото твоят, но все пак си имаше и ценни моменти. Почти заспах в хранилището.
— Гладстоун пак те е водил там?
— Аха. И през това време успях да науча следната информация, която сигурно е напълно несвързана със случая и абсолютно ненужна. Гладстоун няма нито една камина в цялата къща, защото изпитва страх от открит огън. Освен това бе доста любопитен да научи нещо за теб.
Изведнъж вниманието му се изостри.
— За мен ли?
— В хранилището имаше един момент, в който толкова ми се доспа, че щях да задремя. Но Еразмъс просто не спираше да говори. Има много необикновен глас, забелязал ли си? А аз не можех да спра да го слушам. Чувах го, че ми задава въпроси за теб. Беше много странно усещане. Тогава си помислих какво ли е да те хипнотизират.
Крофт застана нащрек.
— Ти какво му каза?
— Нищо. Знаех си, че ще ме убиеш, ако му кажа и най-дребното нещо за теб. Дори само това ми стигаше, за да ме държи в напрежение.
Крофт се усмихна самодоволно.
— Съмнявам се дали би могла да ме предадеш, даже и да искаше.
— Не знам защо, но изведнъж не можех да откъсна погледа си от очите му. Реших, че са в същия цвят като на плувния басейн, когато подводните лампи са включени. После му казах, че искам чаша чай с лед и той — като учтив домакин — веднага ми я донесе. И толкова. Честно да ти кажа, не смятам, че има голямо значение, но бях сигурна, че ти ще намериш най-различни тайнствени и зловещи разгадки на случилото се. Толкова много си падаш по мелодраматичните обрати. Бях решила да те впечатля, като запомня до едно всичките най-важни заглавия в колекцията му, но тази сънливост ми попречи. Мога обаче да ти опиша някои от предпочитания та му при колекционирането на книги. — И тя бързо изброи заглавията и авторите, които беше имала възможност да разгледа.
— Интересно — коментира Крофт, когато Мърси привърши. — Определено предпочитанията му са различни, макар че заглавията са все така редки. Звучи ми като много по-обща колекция от онази на Грейвз.
— Ти още мислиш, че Гладстоун е Грейвз, нали?
— Шестото чувство ми казва, че са един и същ човек. Всичко обаче ни връща към „Долината“. Искам да хвърля още един поглед в онова хранилище довечера.
— Защо?
— Не ми дава мира. Това е най-обезопасеното място в къщата. Далеч по-охранявано, отколкото е нужно. Картините на Пикасо и Мондриан изобщо не се ползват с такава специална защита — а те, взети поотделно, са не по-малко ценни от книгите, — докато даже едно не толкова ценно заглавие, като „Долината“, се прибира в хранилището.
— Според мен прекалено много наблягаш на важността на хранилището — притеснено рече Мърси.