Мърси избяга от банята. Трябваше да помоли Изабел да й даде един-два съвета по въпроса.
В десет часа тази вечер тържеството на Гладстоун вече беше в пълен разгар. Мърси се разкъсваше между приятно вълнение и едно определено обезпокояващо усещане. Никога не беше виждала нещо, което дори да напомня на тази тълпа, макар да бе отраснала в Калифорния. Както Крофт бе отбелязал по-рано, очевидно бе живяла доста защитен живот.
По някаква необяснима причина най-много я притесняваше нивото на шума. От скъпа музикална система се лееха модерен джаз и рок по всичките три етажа на къщата, но това, поне за Мърси, не беше най-важният проблем. Все по-гръмкият смях и вдигащите се децибели на разговорите наистина бяха започнали да я безпокоят. Изобщо не разбираше как някой би успял да води нормален разговор в салона или на първия етаж.
Тя наистина дочу няколко подхвърлени коментара за достойнствата на произведенията на изкуството, които изпълваха къщата, но реши, че това не може да бъде определено като разговор. На практика говорещите се интересуваха единствено от личните си изказвания. Мнението на другите хора очевидно би ги раздразнило и разсеяло от собствените им дълбокомъдрия.
Изглеждаха доста странна, егоцентрична групичка — почти като актьори в невероятните си, ефектни облекла и очевидно огромната си нужда да привлекат цялото внимание върху себе си.
Виното и концентратите се лееха на воля, но Мърси подозираше, че не само това допринася за общото веселие. Тук-там долавяше острата миризма на марихуана заедно с още по-трудни за различаване аромати. Доста хора се измъкваха незабелязано от стаята и се връщаха след малко, обхванати от неестествена еуфория.
Крофт може да ме смята за наивна, реши Мърси, но не съм глупава. Все пак наистина бе пораснала на Западното крайбрежие.
— Защо стоиш в ъгъла с тази сериозна физиономия? Това е тържество, Мърси. Я да видим една усмивка.
Гласът на Крофт се чу от лявата й страна и звучеше някак странно весел. Прекалено весел, като се имаше предвид ситуацията.
— А, ето те и теб. — Тя осъзна, че едновременно изпитва облекчение и остро безпокойство. — Тъкмо се чудех къде си отишъл. Не можах да те видя в навалицата и се уплаших да не би… — Млъкна притеснено и се огледа наоколо. Но като че ли никой не им обръщаше внимание, а и всички подслушвателни устройства, евентуално поставени в салона, вече със сигурност не можеха да доловят такъв тих разговор. Тя погледна раздразнено към Крофт. — Защо се усмихваш така? Ти почти никога не се усмихваш. Добре ли си?
— Знаеш ли, много си сладка, като ми се караш така. — Той отпи отново от питието в чашата си. — Добре съм. Невероятно свеж всъщност. Рядко съм се чувствал по-добре от сега.
— Радвам се да го чуя, защото на мен ми изглеждаш доста особен.
— Заблуда на врага — рече той със заговорнически шепот. — Трябва да се смесвам с тълпата.
— Така е. Е, много добре се справяш.
— За разлика от теб. Изглеждаш така, сякаш са ти потънали гемиите. Какво пиеш? — Надникна в чашата й.
— Вода.
— Аха, това обяснява всичко.
— Какво обяснява?
Той събра вежди и тръсна глава, сякаш да проясни мозъка си. Очите му потъмняха за момент.
— Няма значение. — Крофт хвърли поглед към шумната многоцветна тълпа. — Време е всички добри призраци да се захванат за работа, нали? Време е да потренират изчезване и материализиране и разни други умения.
Мърси се наклони към него. Сега наистина се бе притеснила, не бе просто нервна, а направо сериозно уплашена.
— Крофт, сигурен ли си, че искаш да го направиш? Няма ли някакъв друг начин да си отговориш на въпросите за Гладстоун? Ако те хванат…
— Няма да ме хванат.
— Направо ме успокои — троснато отвърна тя, ядосана на абсолютното му безгрижие, което й се стори едновременно и неестествено, и твърде нехарактерно за Крофт. — Но какво ще стане, ако те хванат?
— Ще се преструваш на шокирана, както всички останали.
— Какви ми ги говориш?
Той я погали по главата, все едно укротява нетърпеливо кученце, и с подчертано търпение рече:
— Ако ме хванат, просто ще се преструваш, че не знаеш нищо за това какво съм правил в хранилището. Ще казваш на всички, че си шокирана и смаяна. Крайно възмутена дори. Че явно съм те използвал, за да се добера до ценната колекция на Гладстоун. Че просто си една невинна глупачка.
— Вече доста пъти играх тази роля, откакто се срещнахме. Слушай ме сега, Крофт. Смятам, че трябва да обмислиш отново плана си за тази вечер. В градините и басейна сигурно има цяла тълпа от хора. Всеки един от тях може да те забележи как се вмъкваш в хранилището.