— Мърси? — Мика Морган повдигна въпросително вежди.
— Като че ли ми се пийва чаша… вода.
— Само вода? Без нищо вътре?
— Да, ако нямате нищо против.
— Ама разбира се — сговорчиво каза Мика. — Ей сега се връщам.
Мърси го проследи как се загуби в тълпата. После пак хвърли поглед към Гладстоун и Изабел, които, изглежда, бяха много ангажирани от току-що завързалия се разговор.
В съзнанието й пак пробягаха вълни от сияйна синя вода. Притеснено се почуди как се справя Крофт долу в хранилището. На всеки няколко минути поглеждаше да се увери дали Далас и Ланс са още в залата. Далас обслужваше бара, а Ланс тъкмо излизаше от кухнята, натоварен с поредния поднос сандвичи. Беше го видяла да влиза в кухнята няколко минути преди това.
Образът на водата избледня в съзнанието й, но чувството на безпокойство — не. Мърси започна да се чуди колко време е нужно, за да се изследва добре хранилището на една частна библиотека. А колко време щеше да мине още, преди някой да забележи отсъствието на Крофт?
Едно можеше да се признае на цялата тази тълпа — предлагаше добро прикритие. Доста мъже, облечени в черно и други тъмни цветове, стояха на различни места из залата, така че отсъствието на Крофт не можеше веднага да бъде забелязано.
Всичко би трябвало да е наред, но явно не бе така.
След като неведнъж се бе събуждала посреднощ, обхваната от това странно чувство на безпокойство, Мърси вече не бе склонна просто да не му обърне внимание, макар че този път я обзе по време на веселото тържество. Съжителството й с Крофт явно й бе помогнало да развие шесто чувство.
Спомни си необичайната му веселост по-рано вечерта. Тя за първи път се усъмни дали Крофт наистина не бе пил прекалено много, преди да тръгне за проучването си на долния етаж. Сам й бе казал, че не е прекалил, но в ръката си държеше преполовена чаша с вино.
Самата мисъл, че Крофт може да е пиян, беше направо смехотворна. Но ако не го познаваше по-добре, би могла да се закълне, че той изглеждаше замаян точно преди да тръгне за подземието.
Мърси нямаше какво повече да чака. Един бегъл оглед на залата й даде да разбере, че Мика е спрян от някаква руса хубавица, облечена в червени впити панталони, на дванайсетсантиметрови токчета. Гладстоун и Изабел още бяха заети с приятелката си в трико. Мърси се запровира през тълпата към изхода. Никой не й обърна внимание.
Вън в коридора чу няколко гласа да шепнат и да се смеят откъм елегантната всекидневна. Някой беше изключил осветлението там и бе съвсем очевидно, че оттеглилите се в онази стая двойки не са се затворили само за да се наслаждават на облените от звездна светлина Скалисти планини.
Мърси изчака минута, за да провери дали някой не я е забелязал, а после тръгна към стълбището. Смеховете, заедно с миризмата на марихуана и цигарен дим, бързо изчезнаха, когато се спусна към долния етаж на голямата къща.
Странната тишина и познатата комбинация от мирис на хлор и буйна зеленина я удари в носа веднага след като отвори стъклените врати и пристъпи на платформата. Сияйната синева на басейна привлече погледа й. Залата бе тъмна, тъй като лампите на тавана бяха изключени, но бе по-светла от предишната вечер, когато светеха единствено лампите в басейна. Тази вечер зеленикавата светлина изпод храстите осветяваше пътеките, водещи към водата.
Тя така и не разбра със сигурност какво точно я накара да тръгне към басейна. Разумно погледнато — рече си тя, — би трябвало първо да проверя в хранилището. Но аурата на сияещата вода я привлече неудържимо. В последно време този нюанс на синьото явно я преследваше неотменно в мислите й. Мърси усети, че краката й сякаш сами я понасят по бялата чакълена пътека.
Видя тъмните очертания на нещо, плаващо по водната повърхност, в момента, в който слезе от платформата. Разтърси я ужас. През палмовите листа и папратите успя да зърне някакво подобие на черен крачол, който бавно се поклащаше във водата, но това й бе съвсем достатъчно. В басейна имаше човек и който и да бе той, явно не се движеше.
Именно цветът на панталона увеличи още повече ужаса й при тази гледка. Мърси хукна натам. Вярно, че и други мъже на тържеството горе бяха облечени с тъмни дрехи, но бе готова да се обзаложи, че те още са в залата. Мъжът в басейна бе Крофт.
Не може да е мъртъв. Не по този начин. Крофт Фалконър не е от хората, които биха приключили земните си дни, като се напият безпаметно и се удавят след това в басейн.