— Крофт! О, божичко, Крофт, да не си посмял да ми се давиш така! Да не си посмял! — Мърси стигна до ръба на басейна, като леко се препъна, докато свали сандалите си с високи токчета, и след това се гмурна във водата. Крофт се носеше над повърхността, като че ли бе изпаднал в безсъзнание или бе мъртъв.
Полита на роклята й подгизнаха и натежаха като олово почти на минутата. Но тя бе само на метър-два от Крофт. Мърси бясно загреба и грабна ръката му.
Крофт се размърда при докосването й, преобърна се като видра във водата и самодоволно се усмихна.
— Знаех си, че ще дойдеш рано или късно — каза той. — Никога преди не ми се е налагало да разчитам на друг човек. Страшничко беше. Но знаех, че мога да се осланям на теб. Странно, а?
Мърси го пусна, все едно се бе опарила.
— Какво е това? — просъска тя през стиснати зъби. — Някаква игричка? Крофт, уплаши ме до смърт!
— Не, не съм — отвърна той, сякаш предварително бе мислил дълго по въпроса. — Не си от тези, дето се плашат до смърт. Може и да изпитваш ужас, но продължаваш да действаш, да се бориш. В природата ти е, нали разбираш? Между другото, виждам гърдите ти през този мокър плат, е който си облечена. Много си секси.
— Видиотен глупак — яростно прошепна тя и внимателно се загледа в ненормално веселото му изражение. — Ти наистина си пиян.
— Аз никога, не се напивам — възрази Крофт и дръзко се ухили. — Но сигурно би било интересно да те види теб човек, когато си подпийнала. Дали ще забравиш всичките си скрупули и ще ми налетиш в леглото?
— Няма смисъл да говоря с теб в момента. Здравата си се наредил. — Мърси започна да го тегли към края на басейна. Той доволно се влачеше след нея натам, без да й помага или да възпрепятства усилията й. — Трябва да се махаме оттук. За бога, Крофт, направо е чудо, че не си се удавил.
— Мога да не дишам доста дълго време — гордо й довери той.
— Така ли? — Довлече го до стъпалата и с усилие се опита да го закрепи на крака във водата. — Колко време можеш да не дишаш?
— Доста.
— О, направо страхотно. Колко време си висял тук в басейна, за да тренираш задържане на въздух?
Олюлявайки се, става на крака, а от лицето му се стичаше вода.
— Доста — повтори той. — Доста дълго. — После се приведе към нея, сякаш да й довери нещо важно: — Тъкмо щях да се предам и да поема въздух, когато ти се появи.
— Колко мъдро от твоя страна. — Тя прихвана с една ръка подгизналата си рокля и го цапна с другата през дланта. — Хайде, Крофт, размърдай се, мътните те взели.
— Недей да ругаеш. Няма нужда от ругатни. Не подхожда на една дама. — Думите излизаха съвсем леко завалени, а той с препъване се изкачи по стъпалата и посегна да се задържи на перилото. — Хубаво е, че не ми се наложи да поема въздух. Щяха да ме усетят. Наблюдаваха ме, нали разбираш? Искаха да са сигурни, че съм се удавил. Но сега, като си тук, ще трябва да се престорят, че всичко е тип-топ.
— Крофт, нямам ни най-малка представа за какво ми говориш и ако не искаш да те ругая, опитай да се държиш прилично.
— Прилично се държа. Безупречният джентълмен. Ако не се държах прилично, познай какво щях да правя в този момент.
— Като че ли не ми се ще да разбера — измърмори тя, докато го дърпаше и побутваше към най-горната стълба. Извън водата беше доста по-трудно да го направлява.
Той щастливо й се хилеше.
— Ако не бях такъв безупречен джентълмен, щях да те завлека в средата на тази фалшива тропическа градина, да смъкна всичките ти дрехи и да те любя, докато вече не си в състояние да ми се караш, да ме ругаеш или да ми крещиш. Когато приключехме, сигурно даже нямаше да можеш и да ме пронижеш с гневен поглед, с който ме стрелкаш сега. Просто щеше да си вкопчена в мен, шепнейки името ми, докато пламналата страст те изпепели. Само като си помисля, и се възбуждам.
Като че ли собствените му очи бяха пламнали вече. Мърси усети как й става приятно от този предвкусващ удоволствието поглед в лешниковите очи на Крофт. Сама не бе сигурна дали издайническата руменина по бузите й бе реакция на тази нежно изказана сексуална заплаха, или просто е резултат на искрен гняв.
— Не мога да повярвам, че си си позволил тъй да се наредиш — измърмори тя и го пусна, за да намери сандалите си, — направо не мога да повярвам. Отвратително.
Той посегна да докосне гърдата й, която ясно се очертаваше под мократа материя.
— Не го направих нарочно, нали знаеш?
Тя блъсна ръката му.
— От това не ми става много по-леко.
Крофт се огледа наоколо, очевидно търсейки нещо.
— Къде е?
— Кое? Хавлията? Идеята да поплуваш като че ли ти е хрумнала доста внезапно. Не си си донесъл хавлия. Следващия път мисли предварително! — От нея се стичаше вода. — Чакай малко. Виждам една на шезлонга ей там. Някой от гостите трябва да я е оставил следобед. — Вдигна я и му я хвърли.