— О, Крофт, не точно тук и сега. Чакай, докато се качим горе.
— Понякога си голяма командаджийка.
— Изобщо не мога и на малкия ти пръст да се меря в това отношение. Дай ми хавлията.
— Защо?
— За да мога да увия книгата, глупчо. Не ми се ще някой да ни види как се качваме горе, понесли тъпата книга. Как ще обясним защо сме я взели от хранилището?
— Логично разсъждение — рече Крофт, искрено възхитен.
— Хайде да побързаме.
Успяха да стигнат до първия етаж на къщата, без да срещнат никого. Мърси тъкмо превеждаше Крофт покрай затъмнения вход на хола, когато една доста подпийнала любовна двойка се появи на вратата и почти се сблъска с Крофт.
— Внимавайте покрай мен — учтиво ги посъветва той, — че може да повърна върху обувките ви.
Жената, която освен блестящите сенки над очите си нямаше почти нищо друго по себе си, го зяпна със смаяно изражение. Нейният спътник бързо дръпна крака си от Крофт.
— Да не ви се повдига? — състрадателно запита жената.
— Ъхъ — весело призна Крофт.
— Целите сте мокри — забеляза мъжът.
Мърси дръпна Крофт за китката. Държеше увитата в хавлия книга колкото може по-далеч от очите на непознатите.
— Хайде, поразмърдай се, скъпи. Няма нужда да се излагаш тук на тържеството.
Крофт съзаклятнически се ухили на новите си познати.
— Опитва се да ме закара горе, за да я прелъстя.
— Крофт!
— Окей, окей, миличка. Идвам. Няма да те карам да чакаш.
Тъкмо бе сложил крака си на първото стъпало, което водеше към горния етаж, когато Изабел Аскейниъс се появи в коридора. Тя смаяно изгледа двойката по стълбите; очите й ги пронизваха с остър и питащ поглед.
— Мърси? Какво е станало? И двамата сте вир-вода. Наред ли е всичко?
— Здрасти, Изи! — добродушно изтърси Крофт; думите му прозвучаха съвсем леко завалени. — Това да не е нов пилотски костюм? Страхотен е! Сигурно ще тръгне нова мода от него.
— Не му обръщайте внимание — с въздишка рече Мърси, — натряскал се е здравата. Реши да се къпе посреднощ и едва не се удави. Ще го кача горе да си легне.
Изабел погледна Мърси.
— Имате ли нужда от помощ?
— Не — отвърна Крофт, преди Мърси да успее да отклони предложението. — Не й трябва помощ. Просто малко по-вече опит, това е. Ще се погрижа да натрупа доста опит — доверително се наведе към Изабел и едва не падна. — Мърси е малко срамежлива. Много е сдържана в някои отношения, ако разбираш какво искам да ти кажа. Но се учи.
Мърси сложи длан на устата му.
— Дотук с твоите приказки — изсъска тя. — Караш ме да се срамувам. — Той я погледна над дланта й и в очите му се появи едно абсурдно, обидено изражение. Мърси се обърна към Изабел.
— Моля да ни извините, Изабел. Много унизителна история. Ще го кача право в стаята и ще го оставя да поспи, за да му мине.
— Не разбрах, че е пил толкова много.
— Не издържа много на пиене.
Крофт се опита да протестира с неразбрано мучене иззад ръката на Мърси. Тя усети езика му върху дланта си и бързо дръпна пръстите си. Той тържествуващо се усмихна, доволен от малката победа.
— Я се дръж прилично! — сопна му се Мърси, все още стиснала книгата, и обърна гръб на Изабел. Опита се да използва тялото на Крофт като параван, за да скрие хавлията от погледа на жената. — Нали ще помолите Еразмъс за извинение от мое име?
— Разбира се. Сигурна ли сте, че нямате нужда от помощ?
— Да, благодаря. Ще се справя. — Тръгна по стълбите и Крофт послушно я последва, като тялото му почти изцяло закриваше дребничката й фигура. Той помаха на Изабел, докато тя се скри от погледа им.
— Страхотен пилот е — каза той, когато Мърси го забута по коридора право към стаите им.
— Като си толкова луд по нея, защо се натряска на партито й и стана за смях? — Мърси започна да разкопчава ризата му.
— Не съм луд по нея. Просто отбелязах един факт. Добър пилот е. Мисля, че съм луд по теб обаче. — Погледна надолу към Мърси, която свали мократа риза от раменете му и се захвана с токата на колана му. — По-лесно става, ако първо свалиш обувките.
— Как не се сетих за това! — Адски раздразнена, но още по-уплашена, Мърси го бутна на леглото и коленичи пред него. Остави „Долината“ на леглото.
Крофт не обърна внимание на книгата.
— Сега ще ме съблечеш и ще се хвърлиш върху мен ли?
— Не, възнамерявам да те хвърля под душа.
— Но аз вече съм мокър.
— И на двамата ни е студено. Трябват ни по един горещ душ и сухи дрехи. И то бързо. — Най-сетне свали обувките му и се изправи. — Смъквай си панталоните и влизай под душа.
Той се намръщи и се опита да ги разкопчае.
— Трябва ми помощ.
— О, боже, не мога да повярвам направо! — Собствените й пръсти трепереха — отчасти от студ, отчасти от ужасно притеснение, докато разкопча панталоните му и му помогна да се измъкне от тях. Задачата никак не беше лесна. Крофт продължаваше да има проблеми с равновесието. По някаква причина това искрено го притесняваше.