— Не съм пиян — промърмори той, залитайки, вече гол, към вратата на банята, — не може да съм пиян. Никога не се напивам. Не мога да поема такъв риск. Може да нараня някого неволно. Никога не пия без мярка.
Мърси се заслуша в завалените му приказки. Пак й мина през ум, че може и да е прав. Не е възможно да е пиян. Крофт имаше работа за вършене тази вечер. Последното, което би направил, е да прекали с пиенето, преди да се захване с хранилището.
Хвана го за ръката точно когато пристъпваше вече под душа.
— Крофт, ако не си прекалил с алкохола, какво тогава ти е станало?
— Да пукна, ако знам! — Вдигна ръка към челото си. — Вие ми се свят.
Мърси нямаше какво повече да чака. Пресегна се към картонената чаша, поставена на рафта до мивката, напълни я с вода и му я подаде.
— Ето, започвай да пиеш.
— Не съм жаден. — Но той взе чашата и я изпи.
Тя пак я напълни и го накара да погълне течността. Когато я наля за трети път, Крофт започна да протестира.
— Не искам повече — измърмори той. — Повръща ми се.
— Добре, точно това искам от теб. Но първо трябва да разредя това, което са използвали, за да те отровят. После можеш да повръщаш, колкото ти душа иска. Ще се опитаме да извадим всичко, което е останало в стомаха ти. Изпий водата, Крофт!
Той се вторачи в нея над ръба на чашата.
— Отрова?
— Ако наистина не си пиян, то трябва да си отровен или дрогиран. Побързай!
Крофт приключи и с третата чаша вода и направи физиономия.
Внезапно се извърна към порцелановата тоалетна чиния. Мърси го държеше да не падне, докато неразположението му премина.
Изабел отиде да потърси Гладстоун. Щом го намери, тя го дръпна настрани. Знаеше, че няма да остане много доволен.
— Мърси го измъкна от басейна, преди да се удави, но вече е доста зле — бързо рече Изабел. — Мисли си, че е пиян. Тя го качи горе да го сложи да си легне.
Очите на Гладстоун гневно пламнаха.
— Трябваше вече да е мъртъв. Трябваше всичко да заприлича на най-обикновен нещастен случай на удавяне. Пиян гост се подхлъзва и пада в басейна. Нямаше от какво да се притесняваме при аутопсията.
— Знам. Нещо се е объркало.
— Не обичам некомпетентността. — Далас или Ланс се провали.
— Не знам кой от тях се е измъкнал за момент, за да удари Фалконър по главата и да го хвърли в басейна, но който и да е бил, е оплескал цялата работа.
— Трябваше да се увери, че Фалконър е мъртъв.
— Не биваше да се бави край басейна повече от минута-две — припомни му Изабел, — нали такъв беше планът. Ако властите започнеха да задават неудобни въпроси, можеше да се окаже, че някой от хората на тържеството е забелязал един от телохранителите да отсъства за критичните няколко минути. Трябваше да стане много бързо. Освен това Фалконър трябваше да е в безсъзнание, когато паднеше в басейна. Трябваше да се е удавил без допълнителна помощ.
— Не мога да толерирам нечии неуспехи.
— Този неуспех може да се поправи — увери го Изабел.
— Най-добре да се заемеш с това. Не ми се нрави начинът, по който се развиват нещата, Фалконър не трябваше да се измъкне от капана. Наркотикът трябваше да доведе до алкохолно опиянение.
— Така е и станало. Той изглежда съвсем пиян. Проблемът е, че Пенингтън го е измъкнала от басейна, преди да се удави.
— Дръж под око Фалконър и Пенингтън.
Изабел кимна.
— Разбира се, но се съмнявам да тръгнат накъдето и да било. Фалконър едва се държи на крака, а скоро и това няма да може да прави. При всички случаи няма как да се измъкнат, без да разберем. Ако се опитат, само ще ни улеснят. Пиян човек, кола и планински път. Всички съставки, нужни за нещастен случай. Може в крайна сметка да се окаже най-простият начин. Ще реши проблемите ни и с двамата наведнъж.
Гладстоун замислено поклати глава.
— Да. Може наистина да се окаже най-простият начин, Фалконър проникнал ли е в хранилището?
— Не. Още е заключено. Далас провери.
Гладстоун кимна.
— Отлично.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Крофт вече цял се тресеше, когато Мърси го вкара под душа. Бледността му се виждаше даже под естествения загар на кожата. Очите му трескаво блестяха на изнуреното лице и по всичко личеше, че единствено силата на волята още го крепи на крака.
Но мислите му, изглежда, се избистряха или Мърси поне така си каза, когато съблече мокрите си дрехи и влезе до него под душа. Горещата вода й подейства добре. Сега осъзна колко се беше смръзнала всъщност.