— Някой ни преследва.
— Е, който и да е той, бихме му спестили притеснението изобщо да ни търси, ако излетим от пътя тук, нали? Ще направим хубава огромна дупка в мантинелата.
— Може ми точно това иска. Да излетим от мантинелата. — Въпреки това Мърси неохотно намали скоростта на тойотата до по-нормални граници. Колата влетя и в следващия завой. Гумите изсвириха недоволно и Крофт направи болезнена гримаса.
— Знаеш ли, и теб те е прихванала склонността към драматизиране, също като мен. — Крофт се обърна на седалката и погледна през задното стъкло. — Трябва да е Далас или Ланс — или и двамата. Не вярвам да успееш да ги надминеш с кола.
— Благодаря ти много за гласуваното доверие. — Кракът на Мърси пак натисна педала на газта. Следващият завой светкавично изскочи в светлините на фаровете й.
— Стига си се правила на автомобилна състезателка. Казах ти, че няма начин да се окажеш по-бърза от тях. Който и да шофира там отзад, той познава пътя хиляда пъти по-добре от теб. Това му дава определено преимущество.
— Виж какво, ако не можеш да ми предложиш нещо наистина полезно, по-добре си замълчи и ме остави да карам. — Устата на Мърси почти бе пресъхнала.
— Много си изнервена — отбеляза той.
— Какво проницателно наблюдение. Страхотна двойка сме, нали? Ти задрямваш в момента, в който лошите приближават отзад, аз абсолютно съм си загубила ума от притеснение, а и двамата треперим като листенца на вятъра.
— Дрифтърс Крийк — кратко изрече Крофт.
— Какво?
— Просто ни закарай до онзи малък мъртъв град, през който минахме по пътя за насам. Дрифтърс Крийк.
— Какво ще правим там? Ще се паникьосваме?
— Просто ни закарай дотам, скъпа. Мисля, че имаме малко време. Който и да е тоя зад нас, като че ли не се е разбързал още. Сигурно иска да ни държи под око, докато доближим главния път.
— Защо?
— Нещастният случай ще изглежда още по-случаен, ако се случи на главния път.
— Нещастен случай? О, боже, Крофт, ти наистина ли мислиш, че…
— Те целяха и нещастен случай с удавяне, поне с мен. Но като се остави това настрана, сегашният план сигурно им се е сторил по-правдоподобен. И определено ще бъде по-добре, ако стане на главния път. По този начин няма да има нищо, което да ни свърже с Гладстоун. Ако действат тук, някой може да се почуди как така сме се случили на този път по това време на нощта. Не че разследването ще навлезе по-надълбоко от това. Ако се затегне примката, Гладстоун най-вероятно просто ще им каже истината. Че сме били двама гости в дома му, които си пийнали малко повече, тръгнали си от тържеството рано и скочили от ръба на една достатъчно дълбока пропаст.
— Как ми се ще да престанеш с това минало време. — Мърси излезе от един завой и се намери на кратка права отсечка от пътя. Увеличи скоростта, доколкото посмя. Тойотата като че ли закачаше всяка неравност на пътя, изпречила се пред колата.
— Номерът при каране по такъв път — търпеливо рече Крофт — е да натиснеш спирачка, когато влизаш в завоя, и да увеличиш скоростта на излизане.
— Крофт, моментът не е подходящ да ми даваш уроци по каквото и да е, особено пък по шофиране! — Минаха следващия завой и видяха първите порутени сгради на Дрифтърс Крийк, които се появиха в светлината на автомобилните фарове.
— Гаси фаровете — тихо рече Крофт.
— Шегуваш ли се? — сащисано попита тя. — Нищо няма да виждам.
— Тогава спри колата и дай аз да я поема оттук.
— Но, Крофт, ти не си в състояние да караш, както сам каза. Ако смяташ, че ще ти позволя да ни возиш из тези планини без фарове, то явно здравичко са те били по главата по време на тези твои тренировки по бойни изкуства.
Той не отвърна, но босият му крак изведнъж се озова в нейната половина на колата. Избута крака й от педала на газта, след което се пресегна и изгаси фаровете. В следващия момент вече беше натиснал спирачките.
— Излизай. Веднага! — Бързо я изтласка от колата и се настани на нейното място.
— Мътните те взели, Крофт — изруга Мърси, но после се отказа да спори. С ядно движение отвори вратата, излезе навън в пронизващия хлад на нощта и затича към мястото до шофьора, тъй като Крофт вече беше подкарал колата. — Какво ще правиш сега? — попита тя и затвори вратата.
— Ще скрия колата ей там между дърветата.
Мърси погледна в тази посока. Виждаше единствено някаква маса тъмни стволове и клони.
— Няма място за кола между онези дървета.
— Има място. — Той внимателно подкара колата извън пътя. Колелата първо попаднаха в канавка, но после тойотата се изтегли от другата страна.
— Да разбирам ли, че нощното ти виждане е доста добро? — Мърси даже не си направи труда да скрие сарказма си.