Но той не бе се родил в миналото. Попаднал бе в по-цивилизовано общество, където насилието бе рядко събитие, а не начин на живот. Вярно, повечето хора се страхуваха от престъпно насилие, но истината бе, че много малко от тях ставаха негова жертва. Много малко цивилизовани хора се нуждаеха от примитивните инстинкти за оцеляване, на които едно време техните предци са разчитали за ловуване и самозащита. Каквото и да бе останало от тези инстинкти, то дремеше неизползвано в обикновения съвременен човек.
За нещастие на Крофт, у него тези инстинкти не дремеха неизползвани, винаги бе усещал как тихо клокочат. Бяха свирепи, силни и много, много жизнени. Отдавна щяха да са го изпепелили, ако не бе открил и другата страна на своята природа, която можеше да бъде цивилизована, аналитична, рационално спокойна. Тази част от съществото му можеше да контролира звяра у него.
Тя му попречи да се остави на произвола на своите по-агресивни и диви инстинкти. А как нужна му бе тази нощ! Спокойното, рационално същество у него бе изтощено до смърт, а силите му бяха покосени от отровата или наркотика.
Трябва да е било в проклетата риба. Никога повече няма да яде пушена сьомга. Всъщност не. Отровата или наркотикът навярно са били във виното.
Пиян. Отровата или наркотикът го бяха накарали да се чувства и да се държи като пиян. Дали така са действали и върху баща му?
Той прогони тези мисли от съзнанието си. Караха го да се чувства неуверен, а повече не можеше да си позволи подобна слабост. Трябваше му сила.
В далечината чу заглушения рев от двигателя на джипа. Който и да ги преследваше от имението на Гладстоун, най-сетне бе разбрал, че плячката се е отклонила от пътя в Дрифтърс Крийк.
Крофт се отдръпна още по-навътре в сенките и концентрира цялото си съзнание, за да събере силата, която сега бе единствената му надежда. Осъзна, че временно е спрял да трепери.
В облените от звездна светлина сенки бе студено, но той се чувстваше добре. Тъмнината му даваше прикритие и в същото време позволяваше на примитивните му сетива да се развихрят на воля. Мърси сигурно би рекла, че това е тъкмо място за него: град призрак, помисли си мрачно Крофт.
Джипът с рев влетя обратно в градчето и рязко спря на края на улицата. Две мъжки фигури изскочиха от предните седалки. Крофт видя странните очертания на предмети, които стърчаха от ръцете им, и разбра, че и Далас, и Ланс носят пистолети със себе си.
ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Мърси се сгуши в сенките на разрушената къща и се заслуша в шума от връщащия се джип. Както обикновено, Крофт се оказа прав.
Страшно й се прииска да може да изчезне. При тези обстоятелства това като че ли бе най-добрият изход от непоносимата ситуация. Тя предпазливо се доближи до стената, тъй като се страхуваше от разни невидими предмети, скрити в мрака и готови да я препънат. Имаше един прозорец, но той отдавна бе закован с дъски, както разбра сама, след като го опипа. За щастие в дървените стени имаше достатъчно цепнатини и дупки. Като притисна лице до дъските, Мърси видя няколко полуразпаднали се сгради, които се издигаха в сенките отвън. Техните очертания изглеждаха по-ясни сега, отколкото преди малко. Може би очите й свикваха с тъмнината.
Тя обгърна с ръце раменете си, за да се стопли. В Дрифтърс Крийк не беше само студено. Имаше и нещо друго. Припомни си неясното безпокойство, което изпита, когато с Крофт първия път минаха през този мъртъв град. Крофт като че ли не забеляза нищо, спомни си тя.
Вероятно защото странните й усещания не му се бяха сторили необичайни, помисли си Мърси. Той е истинска загадка. Трудно е да си влюбена в загадка…
Мърси зърна блясъка от фаровете на джипа между редиците паянтови сгради и видя как колата спря точно на средата на пътя. Шофьорът явно не се притесняваше, че може да блокира движението на други автомобили. Нямаше голяма вероятност да се появят коли по този път, особено в този час на нощта.
Фаровете на джипа останаха включени, за да осветяват пространството между старите порутени здания. Самата кола се намираше в дълбока сянка, но на Мърси й се стори, че някаква фигура изскочи от предната врата и приклекна до калника. Може би дори бяха две фигури. Много вероятно бе Ланс и Далас да се движат винаги в комплект. Беше чувала, че змиите правят точно така.