— Той не е въоръжен. Това го знаем. Освен това си има проблеми от онова нещо, което му сложих във виното. Видя го в какво състояние беше, когато онази го измъкна от басейна. Няма как да издържи още дълго. Досега трябва да е заспал мъртвешки сън. — Далас звучеше така, сякаш се опитва да убеди сам себе си.
— Не бъди толкова сигурен. Той трябваше да пукне още в градината, но не го направи. Не го знам как се държеше на крака. Късмет имах, че успях да го бутна в басейна. Едва не ме надви. Казвам ти, Далас, тоя е бърз и силен.
— Трябваше по-добре да се погрижиш за онзи инцидент в басейна. Ако беше го направил, сега нямаше да сме тук. Гладстоун хич не е доволен. Стига си се притеснявал за това колко бързо е копелето му с копеле. С онази гадост в кръвта си Фалконър трябва вече едва да се влачи. — Ланс, изглежда, беше много доволен от умозаключението си.
— Това ми харесва. Едва да се влачи. Да, точно така трябва да е. Искаш ли да се разделим, или заедно ще се оправим с него?
— Дай да се разделим. Така можем да покрием по-голям терен. Но внимавай, ако използваш пистолета. Тъмно е и не бива да правим разни досадни грешки. Гледай да се целиш във Фалконър или жената, не в мен.
— Гладстоун иска всичко да изглежда като нещастен случай, нали не си забравил? После трябва да ги хвърлим в някоя пропаст, а не да ги напълним тук е олово.
— Мислиш, че местните ченгета ще тръгнат да търсят куршуми, ако намерят две овъглени тела в останките от изгоряла кола? — презрително изсумтя Ланс. — Само да намерят фалшивия алкохол в кръвта на Фалконър, и ще спрат веднага да задават въпроси.
— Да, ама Гладстоун…
— Стига си се притеснявал за Гладстоун… Ще се справим с това, както ние си знаем.
Студен вятър размърда клоните отгоре. Още по-силното стенание на дърветата заглуши отговора на Далас след тези думи на Ланс. Мърси се спотаи зад друга барака и клекна ниско, напрягайки слух евентуално да чуе шум от стъпки. Много неловко би се получило, ако глупашки заобиколи някоя от тези стари сгради и се озове право в ръцете на един от двамата. Или дори на Крофт, наум добави тя. В сегашното си състояние съвсем лесно би могъл да я сбърка с врага.
За първи път осъзна, че това си е много реална опасност. Вероятно трябваше да остане на онова ужасно място, където Крофт я бе скрил.
Тези злощастни угризения бяха прекъснати от мъжки глас, след бързото изстрелване на още два куршума.
— Ударих го. Ей тук съм, Далас. Ударих го, копелето.
Със свито от уплаха сърце Мърси чу шума на бягащи крака. Някой тичаше право към нея по тясната уличка между хижите, но, изглежда, я подмина. Първата й реакция бе на пълно отричане. Ланс не може да е застрелял Крофт, не бе възможно. Но и по-рано тази вечер бе готова да се закълне, че е невъзможно Крофт Фалконър да се е напил и удавил в басейна.
Втората реакция на Мърси бе да последва Ланс. Ако Крофт бе ранен, тя бе единствената му надежда. Сграбчила тоягата си, тя се изправи несигурно и се заослушва как Далас вика приятеля си.
— Ланс? Къде си? Сигурен ли си, че си го улучил? Ами жената?
Но от Ланс не се чу никакъв отговор. Мърси войнствено излезе на тясната ивица неравна земя, която разделяше двете редици от бараки.
Не се чу възклицание на триумф или гняв. Нито вик за помощ. Нищо. Никакъв звук освен стенанието на вятъра. Явно Ланс бе изтичал между бараките и бе изчезнал в тъмнината в далечния край.
Дървените къщи от двете страни на Мърси изведнъж й се сториха не толкова реални, колкото преди няколко минути, и отново придобиха онзи призрачен вид, сякаш наполовина принадлежаха на този свят и наполовина на друг, нереален. Звездната светлина тук, в Скалистите планини, явно погаждаше неприятни шеги на очите.
— Ланс? Къде, по дяволите, се дяна, човече?
Гласът на Далас прозвуча зад Мърси. Тя автоматично отстъпи от осветеното от звездите място обратно в тъмата. Все още нямаше никакъв отговор на повикването на Далас.
— Хайде, Ланс, какво става, по дяволите?
Сега в гласа му се усещаше истински страх. Това й се стори странно. Та нали Далас имаше пистолет, не врагът му. Интересно защо бе започнал да изпада в паника. Преследването на призраци в Дрифтърс Крийк явно не се оказа спорт, както си бе мислил в началото.
Чуха се колебливи стъпки наблизо, а после трясък, когато той отвори с ритник провисналата врата. Далас се появи на разбитата веранда точно отдясно на Мърси. Фенерчето, което държеше, очерта криволичеща пътека през тъмнината. Мърси трепна, когато той стреля напосоки вътре в бараката. Хрумна й, че Крофт бе прав. Беше живяла много защитен живот. Никога например не бе чувала пистолетен изстрел от толкова близо. Ушите й заглъхнаха от него.