Той спря и се обърна толкова бързо, че тя едва не се блъсна в него.
— Повярвай ми, много добре усещам присъствието ти.
Мърси отвори уста да каже нещо, но се отказа. Крофт й бе казал, че никога не заплашва, затова изражението му трябваше да й е достатъчно, за да разбере, че той не иска да слуша повече аргументи. Така че реши да замълчи.
Крофт я погледна в лицето, кимна доволно и продължи по уличката.
Тя запази мълчание, докато той прибра безжизнените тела на Далас и Ланс, върза краката и ръцете им с някакво въже, което намери в джипа, и ги остави в някогашната бакалница на Дрифтърс Крийк.
Мърси мълчеше, докато Крофт бързо огледа всичко в джипа, изключи фаровете и го откара встрани от пътя, за да го скрие между дърветата. Избърса внимателно волана и дръжките на вратите и излезе от колата.
Тя не пророни дума и когато тойотата бе внимателно изкарана от скривалището й между дърветата. Крофт беше този, който най-сетне наруши мълчанието.
— Ще се наложи ти да шофираш. Трябва ми почивка. Карай, докъдето стигнеш преди да е съмнало, и тогава намери мотел. — Не изчака дори да чуе отговора й. Подаде ключовете и заобиколи към мястото до шофьора.
Закопча си колана, облегна глава на седалката и затвори очи.
Мърси би могла да се закълне, че Крофт заспа още преди да излязат от Дрифтърс Крийк.
Тя шофираше неуморно цялата нощ, вперила поглед в мъчително виещия се пред очите й павиран път, който изникваше от тъмнината пред фаровете. Ръцете й бяха като залепени за волана. Нервите й все още бяха изопнати докрай заради адреналиновата атака по-рано. Усещаше, че преумората само чака сгоден момент, за да я сграбчи в лапите си, но мозъкът и тялото й бяха прекалено напрегнати, за да й се поддадат.
Така или иначе нямаше да може да заспи. Крофт й беше казал, че трябва да кара. Той никога не би й наредил такова нещо, ако не беше необходимо. Някой трябваше да ги изведе от тези планини, а той не бе в състояние да го стори.
Първата слаба промяна в цвета на небето се появи в момента, когато пътят стана по-широк и започна да се разклонява. Тя избра напосоки едно от страничните шосета и се озова в малко градче на няколко километра от междущатската магистрала.
Имаше два мотела. Мърси избра по-големия, който, изглежда, бе предпочитан от тираджиите. На паркинга имаше спрени три големи камиона. Тя паркира тойотата до един от тях.
Крофт проговори, без да отваря очи.
— Използвай фалшиво име, фалшив номер на колата и плащай в брой.
— Как да излъжа за номера на колата? Могат да проверят.
— Няма да го направят.
Прав е, помисли си Мърси. Хотелските администратори много рядко проверяват лично дали номерата на колите са вярно вписани.
Няколко ранобудници вече предаваха ключовете на рецепцията и изнасяха чантите си към колите. Администраторът изобщо не се учуди, че търсят стая толкова рано сутринта. Сигурно беше свикнал с необичайните часове, в които пристигаха шофьорите.
Мърси прибра ключовете и се върна до колата, чудейки се как ще заведе Крофт в стаята. Ако не можеше да го разбуди, за да го изведе от колата, щеше да се наложи да го остави там. Със сигурност нямаше да може да го пренесе.
Той изобщо не помръдна, когато тя заобиколи колата от страната на шофьора, но очите му внезапно се отвориха.
— Регистрирах се — тихо каза Мърси, докато отключваше вратата. — Ще можеш ли да издържиш догоре?
Той хвърли поглед към двуетажната сграда пред себе си.
— Да.
Излезе от колата и мълчаливо последва спътницата си нагоре към стаята. Тежките му стъпки показваха колко изтощен е още. Обикновено и звук не издаваше, когато се движеше. Тя отключи вратата и той влезе.
— Ще донеса багажа — рече Мърси.
Когато се върна в стаята, намери го проснат на леглото, потънал в дълбок сън.
И тя самата се нуждаеше от сън. Остави багажа, усещайки колко изтерзано от умора е тялото й. Отиде до банята и се взря в изопнатото от напрежение лице в огледалото. Гледката не бе от най-прекрасните.
След малко се сгуши до Крофт и затвори очи; страшно й се искаше да може да потъне в същия дълбок сън като него.
Двадесет минути по-късно тя още будуваше. Зачуди се дали изобщо ще може пак да заспи някога.
ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Крофт се събуди и не можа да се ориентира на секундата в цялата ситуация, както обикновено правеше, но знаеше, че сънят е изличил част от ефекта на наркотика или отровата — каквото бе погълнал, както и на адреналина, нахлул в кръвта му, преди да се справи с Далас и Ланс.
Комбинацията от отрова и адреналин бе изцедила и последните му сили. Никога в живота си се бе се чувствал толкова изтощен.