Крофт се повдигна на лакти и се огледа за Мърси. Почуди се защо не спи до него в леглото. Може би е в банята. Или пък се е събудила и е излязла за закуска.
Не бе нито едното, нито другото. Тя седеше по турски върху стария килим, все още облечена в джинсите и пуловера, които бе навлякла набързо, преди да тръгнат от имението на Гладстоун. Очите й бяха затворени, дланите почиваха на коленете й.
Мадитира, помисли си Крофт. Остана толкова изненадан, че заговори, без да се замисли.
— Мърси? Добре ли си?
Очите й веднага се отвориха и тя се извърна към него. Видя неестествения блясък в погледа й и разбра, че напрежението не я е оставило на мира.
— Не — простичко отвърна тя. — Не съм добре. Не мога да заспя, не мога да мисля, не мога да се успокоя. Стомахът ми се е свил на топка и тежи като олово.
— Това е от прекомерно напрежение — промълви Крофт, тъй като добре разбираше какво става с нея. — Някой път те обзема накрая.
— Кога, Крофт? След като те намерих почти удавен в плувния басейн? След като двама мъжаги ме преследваха с пистолети в един призрачен град? След като шофирах в планините цяла нощ, при положение че всеки здравомислещ човек би изчакал, докато се съмне? След като решихме да не съобщаваме на властите за опит за убийство? Я не ставай смешен! Защо пък ще ме притесняват няколко тъй дребни случая? Теб явно никак не те тревожат. Спа като младенец през цялото време.
Стегнала се е като пружина, помисли Крофт. Той бавно седна и заговори с нисък утешителен глас.
— Всичко е наред, Мърси. Успокой се. Всичко ще се оправи. Просто ти трябва малко почивка. В момента си напрегната, но като поспиш, ще се оправиш.
— Как ли пък не! И много ще ти бъда благодарна, ако не ми приказваш така, сякаш съм един от онези добермани. Седя тук от цял час и се опитвам да се успокоя, но очевидно не успявам.
— Трябва дълга практика. Години наред всъщност.
— Е, не разполагам с години. Трябва ми нещо точно в момента. — Тя скочи на крака, а очите й трескаво блестяха. — За всичко си виновен ти.
— Знам.
— Да не си посмял да седиш там и да поемаш цялата отговорност, ясно ли е.
Той запремига.
— Мърси, ти току-що каза, че съм виновен за всичко, и аз просто се съгласих.
Тя размаха ръце вбесено.
— Не се дръж с мен като с малоумна! Не съм малка. Вярно, че ме използва, за да се добереш до Гладстоун, но няма смисъл да ми се извиняваш. И двамата знаем, че ако имаш възможност, пак би го направил. В природата ти е да вършиш това, което чувстваш, че трябва да направиш. Не даваш нищо да ти се изпречи на пътя, особено пък една жена, която…
— Една жена, която какво, Мърси? — попита той, заинтригуван.
— Една жена, която те обича, по дяволите!
Крофт застина, опитвайки се да възприеме думите й. Никога не бе виждал Мърси такава. Цялата беше пламнала. Очите й блестяха като зелени кладенци от свирепа женска мощ. Адско напрежение я изгаряше като огън, нервите й бяха изопнати до скъсване.
Изобщо не знаеше какво говори в момента.
— Мърси, успокой се — твърдо рече той. — Не викай така! Без никакво друго предупреждение освен гневния вик, тя се хвърли на леглото и притисна Крофт отдолу, преди още да бе разбрал какво точно става. От силата на скока й той падна обратно на възглавницата. Краката й се вплетоха в неговите и тя заби нокти в раменете му; в същото време погледът й го изгаряше.
— Слушай сега какво ще ти кажа. Ти ме използваш и манипулираш от самото начало. Даже имаше нахалството да ми признаеш, че е така. Ти даваше всичките нареждания, ти вземаше всичките решения. Прояви невероятното нахалство да се любиш с мен, защото си мислеше, че можеш да ме контролираш по-ефикасно, ако ме превърнеш в нещо като своя сексуална робиня.
— Сексуална робиня? Смятам, че това е леко преувеличено, Мърси.
Ноктите й се впиха още по-силно в раменете му. Ще ми останат белези по кожата, помисли си Крофт.
— Замълчи, изобщо не искам да слушам логичните ти разсъждения. Сега аз говоря и още не съм приключила. Никога не съм срещала толкова арогантен човек като теб, Крофт Фалконър, но нещата ще се променят отсега нататък. До този момент всичко ставаше, както ти искаш, но тази сутрин ще правя това, което съм решила.
— Мърси, скъпа, развълнувана си. Трябва да се успокоиш.
— Единствената причина да бъда в такова състояние си самият ти. Така че ще трябва да направиш нещо по въпроса.
— Точно така — обеща той, — ще ти помогна.
— Дяволски си прав, ще ми помогнеш — измърмори тя, докато разкопчаваше със замах копчетата на ризата му. — Но нещо не съм в настроение повече да слушам благородните ти приказки за това как поемаш пълна отговорност за цялата бъркотия, в която се замесихме. Вече знаем, че вината е изцяло твоя. Трябва ми нещо повече от думи. Трябва ми нещо, от което да заспя. В момента съм, както казват в Калифорния, изнервена до пръсване. Трябва да изразходвам някъде това нервно напрежение. Това означава, че ми трябва физическо натоварване. Знаеш ли какво? Този път аз ще те използвам, за да го постигна. Като че ли е време и аз да те използвам за нещо.