Когато майка ти получи тази вест, едва не те загуби. Но съдбата, явно уморена да изпраща нещастия на това семейство, се смили над теб. Три дни по-късно, когато раждането съвсем бе наближило, Джавахал и хората му нахлули в дома и отвлекли дъщеря ми, като не пропуснали да заявят, че трагедията с Джитърс Гейт била тяхно дело.
Лейтенант Пийк преживял нападението и ги последвал до самите недра на гарата, която вече се смяташе за прокълнато място и от нощта на трагедията никой не бе влизал там. Джавахал бил оставил в къщата бележка, в която се кълнял, че ще убие майка ти и детето, което щяла да роди. Ала се случило нещо, което дори той не очаквал. Не било едно дете, а две. Близнаци. Момченце и момиченце. Вие двамата…
Ариами Бозе им доразказа историята: как Пийк успял да ги спаси и да ги отнесе до дома ѝ, как тя решила да ги раздели и да ги скрие от убиеца на родителите им… Ала нито Шиър, нито Бен я слушаха вече. Иън наблюдаваше мълчаливо пребледнелите лица на най-добрия си приятел и на момичето. Те почти не мигаха; откровенията, които бяха чули от устата на възрастната жена, сякаш ги бяха вкаменили. Иън въздъхна дълбоко и съжали, че именно него бяха избрали да присъства на тази странна семейна среща. Беше му крайно неловко, чувстваше се като натрапник в драмата на своите приятели.
Въпреки всичко той преглътна собственото си смущение и се съсредоточи върху Бен. Опита се да си представи бурята, която разказът на Ариами несъмнено бе отприщил в душата му, и прокле рязката откровеност, с която страхът и умората бяха накарали старата дама да разкрие събития, чиито последици навярно щяха да се окажат много по-сериозни от очакваното. Поне за момента се опита да прогони от мислите си разказа на Бен за видението с горящия влак, явило му се същата сутрин. Отделните фрагменти на тази главоблъсканица се увеличаваха с плашеща бързина.
Припомни си как Бен десетки пъти бе заявявал, че те, членовете на обществото „Чоубар“, са хора без минало. Сега Иън се опасяваше, че срещата на Бен със собственото му минало в сумрака на тази занемарена къща би могла да му нанесе непоправими щети. Двамата се знаеха от деца и Иън бе научил от продължителните и загадъчни пристъпи на меланхолия, които връхлитаха Бен, че ще е най-добре да го подкрепя без излишни въпроси или опити да гадае мислите му. Доколкото познаваше приятеля си, фасадата на нахакан тип, зад която той обикновено криеше истинската си същност, навярно бе приела неочакваните известия като съкрушителен удар. Самият Бен едва ли щеше някога да пожелае да говори за тази рана.
Иън сложи внимателно ръка на рамото му, но приятелят му като че ли не забеляза това.
Бен и Шиър, между които само преди няколко часа струеше нарастваща симпатия, сега като че ли не можеха да се погледнат, сякаш новите карти, раздадени в играта, ги бяха изпълнили със странна свенливост, с първичен страх да разменят дори незначителен жест.
Ариами погледна неспокойно към Иън. В стаята цареше пълна тишина. Очите на старата жена като че ли молеха за прошка — чувстваше се виновна, че е станала вестителка на лоши новини. Иън леко наклони глава, давайки ѝ знак да излязат от стаята. Ариами се поколеба за миг, но момчето стана и ѝ подаде ръката си. Тя прие помощта му и го последва до съседната стая, за да оставят Бен и Шиър насаме. Иън спря на прага и се обърна към приятеля си.
— Ние ще бъдем отвън — промълви.
Бен само кимна, без да вдига очи.
Членовете на обществото „Чоубар“ се топяха от жега в двора, когато видяха, че Иън излиза от къщата, придружен от старата жена. Двамата размениха няколко думи. Ариами кимна едва-едва и потърси сянката на стария навес от дялан камък. Със сковано изражение, което приятелите му изтълкуваха като знак за лоши вести, Иън отиде при групата и застана в сенчестото място, което му отстъпиха. Всички жадно впиха погледи в него. Ариами ги наблюдаваше печално от няколко метра разстояние.
— Е? — попита Изабел, изразявайки всеобщото нетърпение.
— Не знам откъде да започна — отвърна Иън.
— Започни от най-лошото — предложи Сет.
— Всичко е от лошо по-лошо — предупреди ги Иън.
Останалите безмълвно се взираха в него. Той им се усмихна плахо.
— Пет чифта уши те слушат — насърчи го Изабел.
Иън добросъвестно повтори разкритията на Ариами, без да пропусне нито една подробност. Финалът на разказа му бе посветен на Бен и Шиър, които все още бяха сами вътре, току-що узнали, че над главите им виси съдбовен меч.