— Скъпи братя и сестри християни, в името на Отца и Сина и Светия Дух… Да, искахме да започнем днешната среща в името на Светата Троица… Да… — Той пак млъкна.
Продължаваше да стои със сведена глава, сгърбен и свит във възширокия за фигурата му костюм подобно на сконфузен начинаещ свещеник — нищо общо с опитния проповедник, обиколил различни градове и села според разказите на Кнют.
— Ако човек си даде сметка за собствената си личност, няма смисъл да се качва на този амвон, за да говори за един беден грешник.
И пак спря. Огледах се. Странно, но никой от присъстващите не се смущаваше от нескопосаното слово на Якоб Сара. Преброих до десет. Той продължи:
— Събрали сме се заради драгоценното, свещено, чисто слово Божие. Нека се запитаме: как се управлява то? Точно затова е толкова трудно да застанеш зад амвона. Но какво да се прави?
Най-сетне вдигна глава. Погледна ни право в очите. В уверения му, прям поглед не се забелязваше дори капка несигурност. Нито помен от смирението, което твърдеше, че изпитва.
— Защото ние сме пръст. И в пръст ще се върнем. Но ще живеем вечно, ако се държим здраво за вярата. Живеем в свят на разпад. Управлява го Световния господар, Дяволът, Сатаната, Лукавия, който въвежда стадото в съблазни. — Не бих се заклел, но ми се стори, че гледа мен. — И ние, бедните човеци, сме принудени да живеем в този свят. Ако намерим сили да се отречем от Дявола и да изминем праведно остатъка от земния си път.
Поде нов хорал. С Леа седяхме най-близо до изхода. Дадох й знак, че излизам да пуша.
Отвън се опрях на стената и се заслушах в песнопението.
— Прощавай за въпроса, ама може ли един пирон за ковчега?
Матис явно се бе спотайвал зад ъгъла, защото молитвеният дом се намираше в края на улицата и изключвах вероятността случайно да минава оттук. Подадох му кутията.
— Е, успяха ли да те спасят? — попита.
— Още не. Фалшивичко пеят.
Той се разсмя.
— О, ще се научиш да слушаш псалмите, както трябва. Всички хора си мислят, че най-важно е да се пее вярно. Но за нас, последователите на Лестадиус, чувствата са всичко. Иначе според теб защо ние, саамите, сме станали лестадианци? Повярвай ми, Юлф, от гръмките барабани и знахарските практики на шаманите до екстазната реч, целебните дарби и сантименталността на лестадианците има само една крачка. — Поднесох му запалка. — И този проклет бавен псалм…
Едновременно дръпнахме от цигарите и се заслушахме. Гласовете утихнаха. Бащата на Леа пак взе думата.
— Проповедникът нарочно ли създава впечатлението че се измъчва, докато говори от амвона? — попитах.
— Якоб Сара ли? Да. Цели да създаде впечатлението, че е най-обикновен християнин, който стои зад амвона не по собствено желание, а защото общността го е призовала. — Матис сведе глава и изимитира ниския глас в молитвения дом: — Винаги, откакто съм поставен да бъда глава на общността, съм искал Господ да превие непокорството ми. Но човеците неизменно носят кръста на опърничавата си природа. — Дръпна от цигарата. — Така е от памтивека. Покорството и простодушието са въздигнати в идеал.
— Братовчед ти ми каза, че и ти си един от тях.
— Но после получих просветление. — Матис погледна недоволно цигарата. — Я кажи, в това чудо има ли изобщо тютюн?
— И си изгубил вярата в бог, докато си следвал богословие, така ли?
— Да, но ме отлъчиха оттук още при заминаването ми за Осло. Истинският лестадианец не учи за свещеник сред светски хора. Тук единствената задача на проповедника е да прогласява старата, истинската вяра, а не модерните столични лъжеучения.
Песнопението замлъкна. Пак се разнесе гласът на Якоб Сара:
— Господ Бог е дълготърпелив, но не се съмнявайте, че ще дойде като крадец през нощта, а елементите и земята ще се разпаднат, когато неверниците погинат.
— Като стана дума за смърт, ние, осъдените на смърт, не искаме той да идва по-рано, отколкото се налага, нали?
— Моля?
— За някои хора е най-добре повече да не го виждат в Косюн.
Тъкмо смуквах от цигарата. Спрях.
— Така де, не знам дали Йони е тръгнал на север, или към къщи, но дори да не е намерил каквото е търсел, нищо не гарантира, че няма да се върне.
Изкашлях поетия дим.
— Той, разбира се, едва ли ще тръгне да се връща ей така, без причина. Засега нямаш основания да се безпокоиш, Юлф. Но на някой може да му хрумне да завърти една шайба и да му подшушне това-онова — посочи телефонните кабели над главите ни. — Може да им е обещал апетитна сумичка.