— Добре. Тогава покажи ни някоя от специалните стаи. Искам да демонстрирам на главния съветник на Танга какво сме подготвили.
Капитанът се поколеба, понечи да каже нещо, после се поклони отново.
— Разбира се, сър. Моля, последвайте ме…
Отидоха при една от по-големите порти. Стъпалата водеха навътре. Зад завесата имаше богато тапициран стол. Около стола бе подредена цяла изложба от най-съвременна медицинска апаратура.
— Впечатлен съм — Шепърд започна да разглежда и да докосва различните уреди като познавач. — Всичко е много добре изпипано.
Генералът кимна на медицинския техник, побързал да се присъедини, и без всякакви церемониалности започна да се съблича. — Аз ще мина пръв. После ти.
Шепърд се усмихна.
— Разбира се.
Иззад завесата се чу леко съскане, след това — звук от въртящо се колело.
— Сега сме затворени тук, вътре. Ако излезе, че не съм онзи, който твърдя, че съм — ако съм фалшив, — цялата кабина се изпълва със силно токсичен газ.
Шепърд се засмя.
— Тогава се моля да си този, който твърдиш, че си. Толонен кимна, смъкна панталона си, после свали и оръфаните си долни гащи.
— Доста интересни белези имаш, Кнут.
Толонен погледна надолу и се засмя.
— О, да. Вярвай или не, но това го имам от една жена. Тигрица си беше — усмихна се и погледна Шепърд в очите. — Е, това беше много, много отдавна. Вече минаха четиридесет години оттогава.
Седна в креслото и се остави да го омотаят с жици. После му взеха отпечатъци, провериха ретината му и взеха проба за генотип.
Генералът погледна спокойно Шепърд.
— Ако са като копието на Еберт, тези няколко теста ги хващат. Както и да е, докато проверяваме за копия, проверяваме и за други неща: психологическо индоктриниране и наркотици.
— Сигурно на Клаус не му е било много лесно.
— Прие го много зле.
Шепърд отмести поглед за миг.
— Сигурно не е лесно да гледаш самия себе си в подобно състояние. Мъртъв. Отворен като чувал с месо. Собственото ти лице — побеляло и студено.
Толонен помълча за миг, после кимна сериозно.
— Да. Както и да е…
Техникът чакаше, заслушан в разговора им. След това придърпа над главата на генерала голяма куполообразна машина.
Толонен обясни:
— Това е, общо взето, мозъчен стимулатор. Но е пренастроен, за да наблюдава как отговаря тялото. Прожектира ми образи — холограми на членовете на Върховните фамилии — и наблюдава скоростта на пулса и ударите на сърцето ми. Всички отклонения от нормата се регистрират на този екран.
Той протегна ръка към машината, докато техникът я нагласяваше около главата му, и потупа малкото черно екранче.
— Освен това извършва и пълно сканиране на мозъка.
Шепърд го погледна замислено.
— Както казах — много изпипано. Ако има още едно от онези, няма как да не го хванем.
Генералът не отговори. Тестът бе започнал. Техникът погледна нервно Шепърд, после отново се загледа в мониторите. Шепърд изведнъж разбра. Ако откриеха и едно копие, то веднага щеше да бъде неутрализирано. Това беше добре. Но онзи нещастен техник, който се случеше в предпазната стая заедно с него, също щеше да бъде неутрализиран.
— Не трябва да се безпокоиш — увери го Шепърд. — Съмнявам се да съществуват и други.
Вън, зад огромните стени на Града, слънцето тъкмо изгряваше над Пей Чин. Новият ден — денят на сватбата на Хан Чин — бе започнал.
Мария застана на вратата и погледна мъжа си. Йозеф Кренек се обличаше с гръб към нея. Тя го гледаше как нахлузва новото копринено пау и връзва колана. Едва тогава се обърна към нея.
— Какво има, Мария? Не виждаш ли, че се приготвям?
Тя се бе облякла още преди час и оттогава го чакаше да се събуди и да се облече, за да може да поговори с него.
— Става дума за брат ти, Йозеф. Мисля, че е болен. Вече дни наред не е ял и когато отидох да го събудя, от стаята не ми отговори никой. Заключили са се и не отговарят — нито той, нито Ирина.
Кренек изсумтя. Брат му Хенрик и жена му бяха пристигнали преди три дни от Марс и трябваше да заминат утре, след сватбата. Всичките четирима бяха гости на Танга, местата им бяха на масата пред големия Павилион на стрелата. Но ако Хенрик беше болен…
Кренек раздразнено изтика жена си и тръгна по коридора. Спря пред една врата, поколеба се и похлопа силно.
— Хенрик! Добре ли си?
Вратата почти веднага се плъзна встрани. Там, облечен, стоеше брат му — неговото ма куа, или церемониално сако, в полунощно синьо бе закопчано догоре, а тъмната му коса бе гладко пригладена назад.