Отмести поглед от Фей Йен към брат си и забеляза колко изпълнен с чувства е Хан. Очите му я поемаха на малки глътки, тя всеки път го изненадваше; всеки път, щом я погледнеше, той бе смаян от това, че тя е негова. В това, както и в толкова други неща, Хан беше по-малък от него. Толкова го изненадваше. Толкова много неща не можеше да проумее. „Лесно ти е на тебе, ти Юан — бе му казал той веднъж. — Ти си се родил стар. За мене всичко е ново.“
Интересна двойка ще са те — помисли си той. — Любовна двойка. Най-мощната и най-трудната за контролиране сила. Тя ще е Огън за неговата Земя и Земя за неговия Огън.
Ли Юан се засмя, обърна се и бързо заслиза надолу. Церемониалните му обувки с твърди подметки затропаха по дървения паркет, дългите му копринени ръкави струяха зад него. Надолу, надолу, право в ръцете на неговия зет, Пей Чао Ян.
Чао Ян, най-големият син и наследник на семейство Пей, една от двадесет и деветте Низши фамилии, стоеше на ръба на декоративен алпинеум до павилиона. Баща му, Пей Ро-Хен, който също беше наблизо, бе крепостен на Ли Шай Тун и приятел на Танга от детинство. Преди почти петдесет години ги бе учил един и същи учител. А преди осем години семействата им се сближиха още повече, когато Чао Ян се ожени за втората дъщеря на Танга.
— Хей, Юан! Задръж малко, момченце!
Чао Ян стисна ръката на Юан за миг, клекна и му се усмихна добродушно, после го загъделичка.
— Какво има, мъничък Юан? Пак ли те безпокои пикочният ти мехур? Или пък някоя от малките прислужници ти е обещала нещичко, а?
Той намигна и пусна Ли Юан, след това го загледа как тича по тясната, обградена с дървета пътека и през портичката, която водеше към Ложата на природната храна. После осъзна, че новобрачните почти щяха да го блъснат, изправи се и се обърна към тях.
Чао Ян беше висок, красив мъж на около 35 години — син от първия брак на баща си. Лесно се разбираше с хората, беше интелигентен и имаше репутацията, че знае как да оживи всяко тъпо събиране, затова бе добре дошъл във всички дворци и много пъти бе карал злите езици сред хората Отгоре да плещят за предполагаеми интриги. Собствените му съпруги, три на брой, в момента стояха зад него, докато го представяха на новобрачните. Той поздрави и двамата поред с усмивки и поклони и първа представи старшата си съпруга — Йе Чин, сестрата на Хан. След като изпълни дълга си, вече бе свободен да разговаря по-неофициално с тях.
— Радвам се пак да те видя, Чао Ян — разтърси жизнерадостно ръката му Хан Чин. — След като се настаним, трябва да ни дойдеш на гости. Чувам, че обичаш да яздиш.
Чао Ян се поклони ниско.
— За мене е чест, Ли Хан Чин. Ще се радвам да пояздим заедно — после той се приведе към него и понижи глас. — Но довечера обаче ще яздиш самичък, а?
Хан Чин избухна в смях.
— Ех, пък и ти, Чао Ян! Ти и на погребение ще изръсиш нещо такова!
Чао Ян също се засмя.
— Зависи кое къде погребваш, нали така, млади приятелю?
Забеляза, че Фей Йен сведе очи, за да скрие, че й е забавно, и се усмихна вътрешно, докато й се кланяше. Но когато се изправи, изведнъж главата му се замая леко и се наложи да пристъпи назад, за да запази равновесие. Цял ден се чувстваше странно. По-рано, докато се обличаше, се бе протегнал да вземе четката за коса от масичката до него, но ръката му не бе хванала нищо. Беше се намръщил и бе извърнал изненадано глава, но когато отново бе погледнал натам, бе видял, че, всъщност върху масичката няма нищо. Четката бе плод на собственото му въображение. Тогава бе поклатил глава и се бе засмял самоподигравателно, но освен че му беше станало забавно, се бе и разтревожил.
Чао Ян се поклони още веднъж на двойката и ги загледа как се отдалечават — забелязваше и колко е нервен Хан Чин, и колко е красива Фей Йен. Тя много го бе развълнувала — усещаше парфюма й върху езика си, представяше си маслинената бледност на плътта й под алените и златни покрови. Усмихна се отново. Не. По-добре изобщо да не си мисли такива работи, защото след две-три чашки подобни мисли се изплъзват и от езика ти и те предават.