Еберт се метна през откритото пространство, стреляйки наляво — пръстът му беше залепнал за спусъка на автомата. Зад него Одън и Шпиц шумно откриха огън. Той се приземи не особено успешно и запълзя напред към вратата.
Чу я още преди да я види. Извърна глава и тя се мярна в лъча отгоре — тялото й беше сгърчено, вече падаше към него. Вдигна рязко пушката си, но вече бе твърде късно. Стреля диво, ала краката й, обути в ботуши, се врязаха тежко в гърба му и го размазаха върху бетонния под.
Филмът свърши. Толонен се обърна и погледна момчето.
— Има още два и свършваме.
Ли Юан кимна, без да го гледа. Седеше там изправен, втренчен в екрана, сякаш искаше да прогори дупка в него. Толонен се взира в него още миг и отмести очи. Трудно му беше на момчето, но точно това искаше баща му. В края на краищата, Ли Юан един ден щеше да стане Танг, а един Танг трябваше да бъде твърд.
Толонен отново се облегна и натисна бутона. Екранът светна.
В сватбената вечер навсякъде по стените, ограждащи Ю Хуа Юан, бяха поставени дискретни камери. Логиката на проследяването на 1500 индивида в подобно малко, лошо осветено пространство диктуваше, че трябва да използват двуизмерна фотография. Но дори и така, тъй като всеки индивид влизаше в обхвата на повече от една камера във всеки един даден момент, се постигаше един вид триизмерен ефект. Компютър, програмиран за пълно разпознаване на всеки от присъстващите индивиди, анализираше всеки от сто и осемдесетте отделни филма и произвеждаше 1500 нови, „окръглени“ филма с времетраене от по седемнадесет минути — времето, обхващащо смъртта на Хан Чин, и по осем минути преди и след нея. Новите филми изключваха всички онези моменти, когато се намесваха чужди глави и затулваха образа точно тогава, когато устата се движеше и устните оформяха думи. Резултатът беше серия от индивидуални „портрети на реакцията“, толкова живи, че човек би си помислил, че обективът е бил на някаква си педя от всяко лице.
Вече бяха гледали пет от 17-минутните филми. Бяха видели несъмнената изненада — шока по лицата на хората, за които предполагаха, че биха могли да са замесени.
— Това значи ли, че са невинни? — бе попитал Ли Юан.
— Не е задължително — бе отвърнал Толонен. — Подробностите може умишлено да са били пазени в тайна от тях. Но парите идват от тях. Сигурен съм.
Този, шестият филм, показваше един от хората на Толонен, онзи шао лин, който същата вечер беше на пост в градината.
Ли Юан се извърна и погледна Толонен изненадано.
— Но това е капитан Ериксон!
Генералът кимна.
— Гледай. Кажи ми какво мислиш.
Ли Юан се извърна и мълчаливо се съсредоточи върху екрана.
— Е? — подсказа му Толонен.
— Реакцията му ми се вижда доста странна. Очите му… Сякаш се опитва да се възпре и да не реагира.
— Или може да е бил дрогиран? Не ти ли се струва, че лицето му показва симптоми, като че изпадна в транс след приемане на арфидис? Не е известно да е употребявал досега, но знае ли човек. Може и да е наркоман, нали така?
Ли Юан се обърна и отново погледна генерала. Между думите, които изрече, и тона, с който бяха казани, се усещаше въпросителният знак.
— Не вярваш, нали? — обади се той след миг. — Не смяташ, че би рискувал публично да демонстрира този си навик.
Толонен мълчеше и се взираше в момчето. Ли Юан отново отмести поглед, после трепна — изведнъж разбра какво всъщност имаше предвид генералът.
— Знаел е! Това искаш да кажеш, нали? Ериксон е знаел, но… но не е посмял да го покаже. Прав ли съм? Мислиш, че е рискувал публично да вземе арфидис.
— Така мисля — обади се тихо генералът. Беше доволен от Ли Юан. Ако има поне малко добро в цялата тази гадна история, то е, че: Ли Юан един ден щеше да стане Танг. Велик Танг. Ако го доживееше.
— Тогава това обяснява защо нито един шао лин не е бил достатъчно наблизо.
— Да.
— Ами Ериксон?
— Мъртъв е. Самоубил се е един час след убийството. Отначало мислех, че защото е смятал, че се е провалил пред мене. Сега обаче знам друго.
Толонен се взря в лицето на Ериксон — забелязваше нещастието под привидната безизразност на погледа му. Бе страдал заради предателството си.
Гласът на Ли Юан бе странно тих.
— Какво го е накарало да постъпи така?
— Не сме сигурни, но според нас вероятно е бил замесен в убийството на Лу Кан. По онова време е бил подчинен на Де Вор и се знае, че е поддържал лична връзка с Де Вор, докато последният е бил началник на Марсианската охрана.
— Разбирам.
Филмът свърши. Започна следващият. Лицето на Леман изпълни екрана.
Нещо не беше наред. Това веднага си личеше. Леман изглеждаше нервен, странно възбуден. Говореше гладко, но сякаш беше далече от онова, което казваше. Вратът му бе вдървен, държеше главата си странно, а очите му шаваха хаотично в орбитите си.