Толонен снижи глас:
— Няма нужда да го доказвам! Знам! Знам го тук — той се потупа по сърцето — и тук! — потупа се и по главата.
— И какво означава това? — Бердичев се приведе напред. Мършавото му лице се втвърди, очилцата му проблеснаха на светлината. — Отправяте сериозни обвинения, генерале, и аз се надявам, че можете да ги подкрепите. Съжалявам за случилото се в Хамерфест, НО АЗ НЕ ОТГОВАРЯМ ЗА НЕГО.
Толонен поклати глава.
— Точно тук грешиш, Бердичев. Извършваните и в двете станции изследвания са били незаконни и са директно свързани с убийството на Хан Чин. Тези изследвания са извършвани от името на „Сим Фик“, в сгради, наети от „Сим Фик“, и дори субсидирани от „Сим Фик“. Като глава на „Сим Фик“ ти си пряко отговорен.
— Не съм съгласен. Някои проекти, извършвани от наше име, може и да са били незаконни, както казвате. Може — макар че би трябвало да се намери някакво убедително доказателство — и да са свързани със злощастната смърт на Ли Хан Чин. Но това, че нещо е било извършено от името на нашата компания, не означава, че ние сме знаели за него, нито че сме го одобрили. Както знаете, генерале, веднага щом разбрах какво става, наредих да се оказва пълно съдействие на силите на охраната и дори заповядах собствените ми охранителни отряди да ви помогнат.
За миг Толонен остана мълчалив; лицето му изразяваше студен гняв.
— Искаш да ти повярвам, че изобщо не си знаел какво става?!
— Нека бъда искрен с вас, генерале — всъщност изобщо не ми пука в какво вярвате ВИЕ. Интересува ме само истината — той посочи голяма схема на дясната стена. — Видяхте ли това, генерале? Това е схема на моята организация. Структурата й, ако така повече ви харесва. Виждате как тя се разделя и подразделя. Как определени части от организацията имат определена степен на автономност. Как други пък са погребани под дълга верига субструктури. Една компания като „Сим Фик“ е много сложно устроена. Това е жива и функционираща общност, развиваща се през цялото време.
— Е, и?
Бердичев скръсти ръце и отново се облегна назад.
— Колко души командвате вие, генерале? Половин милион? Един милион?
Толонен изпъчи рамене.
— Командвам четири Знамена. Общо два милиона души.
— Разбирам — той се обърна към старшия си помощник. — Пол… Колко са нашите работници в Африка?
— Четиристотин и осемдесет хиляди.
— А в Северна Америка?
— Седемстотин и четиридесет хиляди.
— А в Азия?
— Един милион и двеста хиляди.
Бердичев погледна генерала.
— Това е една трета от всичките ни работници, а основната част от работата ние развиваме тук, в Града Европа. Така че виждате, генерале, моята „войска“ е три пъти по-голяма от вашата. Позволете ми сега да ви задам един въпрос. Знаете ли какво прави всеки един от вашите хора в даден момент?
Толонен изфуча.
— Но това е абсурдно! Разбира се, че не знам!
Бердичев се усмихна студено.
— А очаквате от мене да знам какво правят през цялото време всички мои мениджъри! Очаквате АЗ да отговарям за техните действия! А по същата логика вие не сте ли отговорен за действията на Де Вор? За неговото предателство?
Толонен не отговори, просто се взря в Бердичев с неприкрита омраза.
— Е? — попита след малко Бердичев. — Свършихте ли?
Толонен поклати глава; след споменаването на Де Вор държанието му изцяло се бе променило. Сега бе по-студен, по-далечен.
— Имам да ви казвам само още едно нещо, ши Бердичев. Твърдите, че не вие сте отговорен. Така казвате вие. Щом е така, вие ще откриете КОЙ е отговорен за това. И сам ще ми доставите главите им, разбрахте ли? Давам ви три дни.
— Три дни! — Бердичев се наведе напред. — Кой ви дава право…
Толонен се приближи до вратата, обърна се и погледна Бердичев.
— Три дни. И ако не го направите, сам ще дойда за вас!
Щом си тръгна, Бердичев се наведе напред и натисна бутон на интеркома.
— Чули?
Обади се глас:
— Всичко чух. Сега проверяваме, но май и шестте камери са снимали чудесно. След час ще ви доставим редактирания запис.
— Добре! — прекъсна връзката и погледна Муър. — Е, Пол?
Муър все още стоеше до вратата.
— Много се изсили, Сорен. Той е опасен човек. Трябва да си по-предпазлив с него.
Бердичев се разсмя.
— Кой, Толонен? Хм, че той е просто дърт импотентен глупак! И собствения си задник не може да избърше без разрешението на Танга, а Ли Шай Тун и след хиляда години не би му дал правото да действа срещу нас — не и докато не се сдобие със сигурно доказателство. Не, достатъчно направихме, Пол. Това преди малко си бяха чисти глупости и дрънканици. Не се страхувай! Толонен няма нищо да направи, освен ако неговият Танг не му е разрешил!