Три часа по-късно се състоя и аудиенцията на Толонен при Танга. Шепърд, съветникът на Танга, бе пристигнал там малко по-рано и бе осведомил Ли Шай Тун за всичко свързано със случая. Веднага щом пристигна Толонен, те се захванаха с по-важни работи.
Тангът седеше там на трон, поставен в подножието на платформата, облечен в просто непоръбено ленено платно — траурна дреха, скромна и строга, стоварила хиляди грижи върху главата му. От убийството на сина му насам не беше напускал Имперския дворец, нито пък бе сложил нещо в уста. На шията му бе пришито голямо квадратно парче бял плат, а в лявата си длан стискаше бамбукова тояжка. И двете символизираха неговата скръб.
В обширната Тронна зала с висок таван нямаше никой друг освен тях тримата — гласът на Танга отекваше в стените.
— Е, Кнут? Какво предлагаш?
Генералът се поклони и обрисува своя план — настояваше в полза на превантивния удар. Война, но ограничена, с атакуване на специфични мишени. Бързо възмездие, после — преди всичко — мир.
Ли Шай Тун го изслуша, след това сякаш се вгледа дълбоко в себе си.
— Изгубих най-ценното за всеки човек — обади се той най-накрая и ги изгледа поред. — Изгубих най-големия си син. С това не мога да се примиря. Нито пък бих могъл да обикна враговете си. И наистина, когато се вгледам в сърцето си, откривам там единствено омраза. Люта омраза — той изпусна дълга въздишка и прикова очи в Толонен. — Бих ги избил като животни, ако с това щеше да свърши всичко, Кнут. Но няма да е така. Ще има война, както казваш ти, но не такава, каквато си я представяш. Това ще бъде мръсна, тайна, братоубийствена война и изходът от нея няма да е никак добър за нас.
Той се усмихна тъжно на генерала и отмести поглед — нещастието в тъмните му очи бе толкова красноречиво, че Толонен усети, че и неговите очи се замъгляват в отговор.
— Според мене, добри ми генерале, този път ти грешиш. Не вярвам, че бихме могли да водим ограничена война. Наистина, Седмината го знаят доста отдавна. Такъв сблъсък няма как да не се разпростре. Ще се разпростира, докато Фамилиите се изправят лице в лице с пълната мощ на Ония Отгоре, защото за тях това ще е предизвикателство, атака срещу правата им, срещу самото им съществуване като класа.
Толонен сведе очи — спомни си погледа на Леман и безочливата наглост на Бердичев — и сви рамене.
— И после какво, чие хсия? — възрази той остро, почти войнствено. — Нищо ли да не предприемаме? Несъмнено, нещата не са чак толкова зле.
Ли Шай Тун рязко вдигна ръка, за да го накара да млъкне. За пръв път, откакто познаваше генерала — вече повече от четиридесет години, — си го позволяваше. Преди да сведе глава, Толонен за момент се взря в него с оцъклен поглед.
Тангът погледна тояжката в ръката си. Това беше самият символ на зависимостта — така мъката изсушаваше човека. И все пак истината бе друга. Страданието каляваше човека, правеше го по-силен. Погледна отново генерала — разбираше гнева му, желанието му да отвърне с удар на онези, които го бяха ранили.
— Да, Кнут, да не се прави нищо наистина е лошо. Но да се действа прибързано е още по-зле. Трябва да изглеждаме слаби. Трябва да се огъваме с вятъра; да се привеждаме накъдето вилнее бурята и да чакаме да мине време. В момента трябва да изберем курс на вувей.
Вувей. Не-действие. Това бе стара даоистка идея. Вувей означаваше да поддържаш хармония с развитието на нещата — без да правиш нищо срещу това развитие.
Последва миг на напрегнато мълчание, после Толонен поклати глава почти гневно.
— Мога ли да ви кажа какво чувствам, чие хсия? — официалността на генералския тон казваше твърде много неща. За пръв път двамата мъже бяха толкова близо до кавгата.
Тангът се взря за момент в генерала и отмести очи.
— Прави каквото трябва.
Толонен се поклони ниско и изопна рамене.
— Само това. Не си прав, Ли Шай Тун. Екзекутирай ме, задето ти го казвам, но ме изслушай. Не си прав. Знам го. Не е време за вувей. Нито пък е време да бъдем безстрастни и с хладни умове. Сега трябва да сме като тигри. Трябва да извадим нокти, да оголим зъби и да нападаме! Или ще е така, или живи ще ни изядат.
Тангът се замисли за миг, после се наведе напред.
— Говориш също като Хан Чин — в гласа му се смесваха по равно радостно учудване и горчивина. — И той не би възразил срещу войната. „Те ме убиха, татко — би казал той. — Сега ти трябва да ги убиеш“ — той потръпна и отмести поглед с внезапно отвлечено изражение. — Добре, Кнут. Дълго и упорито мислех върху това. Но съветите на Хан винаги са били твърде прибързани. Той мислеше със сърцето си. Но сега трябва да мисля за другия си син. НА НЕГО трябва да дам живот, стабилност, бъдеще. Ако започнем война, той ще умре. Абсолютно сигурен съм в това. Ще намерят начин също както намериха начин да се доберат до Хан Чин. И в края на краищата ще унищожат Фамилиите.